Джон Апдайк - Заека се завръща

Нелсън още се смее, но вече е време да прекратят театъра, и Мим спира. Тя целува баща си по челото и го пита:

— Как е принцът на пиките днес? Спомняш ли си това, татко? Когато си мислех, че Пика е онова място, където е наклонената кула.

— Някъде на север от Брюър — казва й Нелсън. — Забравил съм къде точно се намира, но има една сграда, която се казва Наклонената кула на Пиза. — Момчето изчаква да види дали това е смешно, и въпреки че възрастните около масата услужливо се засмиват, той решава, че не е бил забавен и млъква. Очите му отново стават предпазливи. — Ще ме извините ли?

Заека рязко пита:

— Къде отиваш?

— В стаята ми.

— Това е стаята на Мим. Кога ще й я освободиш?

— Когато иска.

— Защо не поизлезеш? Поритай малко топка, направи нещо приятно, за бога. Изкарай самосъжаленията от тялото си.

— Остави го на мира — произнася Мама.

Мим се намесва:

— Нелсън, кога ще ми покажеш този твой мотор?

— Не е много добър, непрекъснато се разваля — той изучава евентуалната си приятелка. — Не можеш да се возиш с тези дрехи.

— На запад — казва тя — всички карат мотори с модни дрехи.

— Карала ли си мотор?

— Карам през цялото време, Нелсън. Бях ръководителка на група бой скаути. Ще отидем да видим мотора ти след вечеря.

— Тоя мотор не е негов, а на друг човек — казва й Заека.

— След вечеря ще се стъмни — казва Нелсън.

— Обожавам тъмнината — отговаря му тя.

Окуражен, той тежко се изкачва по стълбите, пренебрегвайки баща си. Заека ревнува. Мим е научила, през годините след училището, това, което той не е — как да се държи с хората.

Разтреперана, мама вдига чашата си, отпива, оставя я. Опасно и смело действие. Тя е горда от нещо — вижда го по стойката й — стои изправена с опънати жили на врата. Косата й е сресана плътно към скалпа. Пристегната и почти лъскава.

— Мим — казва тя — днес беше на гости.

— На кого? — пита Заека.

Мим отговаря:

— На Дженис. В „Спрингър Моторс“.

— Добре — Заека се отблъсква от масата, краката на стола му стържат по пода. — И какво каза малката глупачка в свое извинение?

— Нищо. Не беше там.

— И къде беше?

— Той каза, че е отишла да се види с адвокат.

— Старият Спрингър ти каза това? — страхът се плъзга в корема му, почва да го гризе. Законът. Продълговатият бял плик. И въпреки това представата за Мим, застанала пред изрезката на тойота, облечена в един от нейните костюми, му допада. Тя е като крещящ нож в сърцето на Спрингъровата империя. Мим — тайното им оръжие.

— Не, не стария Спрингър. Ставрос.

— Видяла си Чарли там? Ха. Как изглежда? Като утрепан?

— Заведе ме на обяд.

— Къде?

— Не знам, някакъв гръцки ресторант в крайните квартали.

Заека се изсмива. Хората умират около него, но той просто трябва да се изсмее:

— Чакай само като й каже.

Мим отговаря:

— Съмнявам се, че ще й каже.

Баща му схваща бавно:

— За кого говорим, Мим? За онзи мазник, който завъртя главата на Дженис ли?

Лицето на мама се изпъва, очите й се оцъклят, като че ли се задушава, докато устата й се бори да формулира някаква забавна мисъл. Те замлъкват в очакване.

— Любовникът й — произнася тя.

Гадно чувство пронизва Заека.

Баща му казва:

— Е, аз си държах плювалника затворен по време на цялата тази бъркотия, не си мислете, че не се изкушавах да се меся, но се опитвах да съм спокоен. Според мен любовник е някой, който обича другия в добро и зло, а от това, което чувам, на този мазник просто му харесва задника й. Задникът й и името Спрингър. Извинете ме за израза.

— Аз мисля — казва мама, запъвайки се, въпреки че лицето й още блести, — че е хубаво. Че Дженис си има.

— Задник — допълва Мим вместо нея.

На Заека му се струва гадно, че тези двамата, баща му и Мим, покваряват майка му на ръба на гроба. Той пита Мим студено:

— За какво си говорихте с Час?

— О! — отговаря му Мим — за това-онова.

Тя отмества плетеното си бедро от кухненската маса, където беше кацнала като на бар стол:

— Знаеш ли, че има болно сърце? Може да ритне топа всеки момент.

— Къде ти такъв късмет — казва Заека.

— Тия хитреци — казва баща му, намествайки ченето си. — Живеят по сто години, докато не погребат всички почтени истински американци. Не ме питайте защо е така, Господ сигурно си има причина.

Мим казва:

— Мисля, че е сладък. И доста интелигентен. И говореше за вас много по-хубави неща, отколкото вие за него. Той е много загрижен за Дженис, сигурно е първият човек от трийсет години насам, който й обръща внимание като на личност. Той вижда много хубави черти в нея.