Джон Апдайк - Заека се завръща

— Това означава, че иска да се върне. — Мим ги разбира нещата, осъзнава Заека с гордост. Когато и да тръгнеш в някаква посока, Мим вече е била там. Посоката, в която не е била, е тази, в която е тръгнал Нелсън и приятното топло шляпване на реглетата 35 35 Реглета (печ.) — сляп материал, който се използва за попълване на разстоянието между заглавие и текст. — Б.р. до лявата ти ръка. Но това са стари посоки, хората вече не тръгват натам. Мим повтаря. — Иска отново да бъде с тебе.

— Хората непрекъснато ми го повтарят — казва Заека, — но аз не виждам много доказателства за това. Може да ме намери, ако иска.

Мим кръстосва обутите си в панталони крака, подрежда райетата и си пали нова цигара:

— Тя е хваната в капан. Любовта й към този мъж е най-голямото нещо, което притежава, това е първата стъпка навън, която е предприемала, откакто удави бебето. Приеми го, Хари. Вие тук в пущинака още вярвате в призраци. Преди да изчукаш някой, си правиш сметката с Джак Фрост 36 36 Персонификация на студа и мраза. — Б.пр. , или както там му викате. За да се реши да избяга, значи е голяма работа. И така. Помниш ли онези буркани с бонбони в „Спотси“, в които бъркахме като бяхме деца, за да си вземем бонбони и след това не можехме да си извадим ръката? Дженис трябва да пусне бонбоните, за да си извади ръката. Тя иска да си я извади, но иска и бонбоните, не, всъщност не е точно така, тя иска идеята за това, което представляват бонбоните в собственото й съзнание. И така. Някой трябва да счупи буркана вместо нея.

— Не искам да ми се връща все още влюбена в онзи мазник.

— Ще ти се наложи да я приемеш така.

— Този кучи син, дори има наглостта да носи онези шикозни костюми, сигурно изкарва три пъти повече от мене само като лъже хората — има наглостта да ми се прави на невинен. Една вечер бяхме в един гръцки ресторант с него и докато аз спорех за Виетнам, те двамата си пипали задниците. На теб би ти харесал, всъщност той е твой тип. Гангстер.

Мим търпеливо го изучава, още един потенциален клиент на бара:

— От кога си станал такъв защитник на войната? — пита. — Доколкото си спомням, беше много доволен да се измъкнеш от онази корейска каша.

— Не обичам просто войната — протестира той. — Обичам тази война. Защото никой друг не я обича. Никой друг не я разбира.

— Обясни ми я, Хари.

— Тя е като… като игра на мозъка. Да накараш другия да загуби равновесие. Така както е подреден светът, трябва да правиш такива неща от време на време, за да си осигуриш малко пространство около себе си. — Той жестикулира, за да й опише основната идея за пространството. — Иначе той започва да чете всичките ти ходове и си мъртъв.

Мим пита:

— Сигурен ли си, че този другият съществува?

— Естествено, че съм сигурен. Другият е лекарят, който се ръкува толкова силно, че ръката те заболява. Аз знам най-добре. Лудостта започва оттук.

— А не мислиш ли, че може просто да има много малки мъже, които се опитват да си осигурят малко повече пространство от това, което управляващата система им позволява?

— Естествено, че ги има, те са милиарди — милиарди, милиони, прекалено много от всичко. — Но освен това съществува и този голям мъж, който се опитва да ги сложи всичките в една голяма черна торба. Той е луд, така че и ние сме луди. Малко.

Тя кима, самата тя като някакъв лекар.

— Това пасва — казва. — Бъди луд, за да си свободен. Животът, който водиш напоследък, ми се струва достатъчно луд, за да изкараш известно време.

— Какво съм сгрешил? Бях Добрия самарянин. Прибрах тези сирачета. Черни, бели, казах им скачайте на борда. Независимо от вярата и цвета, скачайте на борда. Безплатна храна. Бях като шибаната Статуя на свободата.

— И получи изгоряла къща.

— Добре. Това са другите хора. Това е техен проблем, не мой. Направих, каквото смятах за правилно. — Иска да й каже всичко, иска езикът му да работи в ритъм с любовта, която чувства към тази негова сестра, иска да я харесва, въпреки че усеща някаква отблъскваща гъста плътност в нея, от прекалено многото заключения, до които е достигнала, когато той не е бил с нея. Казва й: — Научих никои неща.

— Нещо полезно?

— Научих, че е по-добре да те чукат, отколкото да ти духат.

Мим маха някаква трохичка от долната си устна като от тютюн, въпреки че цигарата е с филтър:

— Звучи ми здравословно — казва. — Малко антиамериканско обаче.

— И си четяхме книги, на глас.

— Какви книги?

— Не знам. За роби. Нещо като исторически.