Джон Апдайк - Заека се завръща

— Беше труп.

— Черен или бял? — пита Заека.

— Не може да се каже.

Нелсън пита:

— Мъж или жена?

— Жена, синко.

Нелсън отново заплаква, дави се, като че ли в гърлото му е заседнала храна, и Заека пита дали предложението на полицая още важи, дали някоя патрулка може да закара момчето в къщата на баба му в Маунт Джъдж. Отвеждат момчето. Той не се възпротивява. Заека мислеше, че може да се дърпа, може да настоява да остане с баща си до края. Но момчето, с провиснала коса и неприкрито капещи сълзи, изглежда облекчено, че най-накрая се намира в ръцете на реда, на законите и границите. Той дори не маха от прозореца на сребристосинята патрулка от Западен Брюър, докато шофьорът прави обратен завой на „Виста Кресент“ и се отдалечава от бъркотията от маркучи и локви, и червени отблясъци. Въздухът има вкус на сяра. Заека забелязва, че малкото кленово дърво стърчи опърлено до страната на къщата; клонките му изпускат дим като цигари.

Докато пожарникарите навиват маркучите си, двамата с полицейския началник седят на предните седалки на една кола без отличителни знаци. Коленете на Хари се оплитат в кабелите на радиостанцията на седалката до шофьора. Полицейският началник е нисък мъж, но седнал не изглежда толкова дребен с едрите си пресечени от черния предпазен колан гърди, побелялата късо подстригана коса и нос, който някога е бил счупен и през годините оттогава се е сдобил със спукани капиляри. Той казва:

— Сега вече имаме и смъртен случай. Това съвсем променя нещата.

— Някакви теории как е започнал пожара?

— Аз ще задавам въпросите. Но да. Пожарът е започнал в гаража. Забелязах една електрическа косачка там. Имаше ли туба с бензин за нея?

— Да. Напълнихме я този следобед.

— Кажете ми къде бяхте тази вечер.

Той му казва. Началникът говори по радиостанцията с управлението в Западен Брюър. Те му се обаждат отново след по-малко от пет минути. Но в пълната, неоправдана тишина, поддържана от него, докато минутите текат, една голяма буца расте в Заека, любов към закона. Думите цвърчат от радиостанцията като пържен бекон.

— Госпожа Фознахт потвърждава версията на заподозрения. Освен това в жилището има още един свидетел — малко момче.

— Прието — отговаря началникът и изключва станцията.

— Защо ми е да си паля собствената къща? — пита Заека.

— Най-често подпалвачи са собствениците — отговаря началникът. Той замислено оглежда Заека, очите му са почти кръгли; като че ли някой е зашил ъгълчетата на всеки клепач. — Може момичето да е било бременно от вас.

— Тя пиеше хапчета.

— Разкажете ми за нея.

Той се опитва, въпреки че му е трудно да го представи толкова естествено, колкото го чувстваше. Защо беше позволил на Скийтър да се нанесе при него? Е, въпросът по-скоро беше, защо не? Опитва се:

— Ами, когато съпругата ми ме напусна, аз някак изгубих почва под краката си. Това нямаше значение, а и без това, той щеше да вземе Джил със себе си, ако го бях изритал. Свикнах да не му обръщам внимание.

— Тормозеше ли ви?

Опитва се да отговори на тези въпроси правилно. От уважение към закона.

— Не, той ни образоваше. — Заека започва да се ядосва. — Има ли някакъв закон, за който да не знам, срещу това да пуснеш някой да живее при теб?

— Има закон срещу укриването — казва му началникът, без да запише това в тефтера си. — Брюърската полиция издирва някакъв си Хюбърт Джонсън за неявяване по обвинение за притежание на наркотици.

Мълчанието на Заека не е това, което иска. Той ясно показва какво точно иска.

— Не сте ли знаели за съществуването на този обвинителен акт и незачитането на съда? — и той доизяснява: — Да приемам ли мълчанието ви като потвърждение на вашето незнание?

— Да — това е единственият възможен отговор. — Да, не знам нищо за Скийтър, не знам дори фамилията му.

— Имате ли някаква представа къде може да се намира в момента?

— Никаква. Стори ми се, че се обади от телефонна кабинка, но не мога да бъда сто процента сигурен.

Полицаят слага широката си ръка върху тефтера, като че ли върху слушалката на телефон.

— Извън протокола. Наблюдавахме това място. Той беше дребна риба, пънкар. Надявахме се да ни заведе до нещо по-едро.

— Какво по-едро? Дрога ли?

— Граждански безредици. Чернокожите в Брюър поддържат връзка с тези от Филаделфия, Камдън, Нюарк. Знаем, че имат оръжие. Не искаме и тук да се повтори това в Йорк, нали? — Отново мълчанието на Заека не е това, което очаква. Повтаря: — Нали?