Джон Апдайк - Заека се завръща

— Татко!

— Какво татко?

— Нищо, помислих, че си загубил управление.

— Никога, не и твоят баща.

Ниският неосветен купол на киното гласи ОБРАТНО, ПРИ ПОИСКВАНЕ — 2001. Магазините по „Уайзър“ са със запалени лампи против крадци, а някои — нов вид защита — имат решетки на прозорците.

— Татко, небето гори.

— Къде?

— Надясно.

Той казва:

— Не може да сме ние. „Пен Вилас“ е по-напред.

Но Ембърли авеню завива надясно по-рязко, отколкото си мислеше, и виещите се улички на „Пен Вилас“ наистина ги отвеждат до купол от оцветен в розово въздух. Хора, черни фигури подтичват с тихи стъпки, а колите са спрели диагонално на тротоара. По-надолу, където „Ембърли“ се пресича с „Виста Кресент“, стои някакъв полицай, тялото му ритмично е осветявано от мигащата светлина на пожарната кола. Хари паркира и се затичва по „Вита“ след Нелсън. Противопожарни маркучи лежат по асфалта, някои спаднали като крачолите на брезентов панталон, а други, тлъсти като кобри, изригват със съскащ звук. Канавката свисти от въртяща се черна вода и сплъстени листа, водата се събира около запушения канал. Две къщи преди тяхната долавят миризма, близка до тази на изгорели листа, но по-остра и горчива, съдържаща боя и смола, и химикали; при съседната къща тълпата от хора ги спира. Нелсън потъва в тълпата и изчезва. Заека се промъква след него, извинявайки се:

— Прощавайте, това е моята къща, извинете, къщата ми.

Казва това, но все още не вярва в него. Къщата му е закрита от погледа му от глави, светлини на фенерчета и издигащи се нагоре водопади, от дъги и викове, от нещо величествено и изключително около това събитие, което го прави трудно за гледане като слънцето. Хора, съседи се отдръпват да го пропуснат. Той вижда. Гаражът е изчезнал, овъглените пирони още стърчат, но покривът се е срутил и дъските му тлеят със синьо-зелени пламъци сред наводнените останки по циментовия под. Дръжката на електрическата косачка стърчи непокътната. Стаите в близост до гаража — спалнята и кухнята над нея, спалнята, която беше негова и на Дженис и после негова и на Джил, горят срещу пороите вода. Пламъкът утихва и после отново се надига като езици през прозорците и покрива. Ябълково зелените алуминиеви щори не горят, но сякаш предпазват огъня от водата. През пролуките в движещата се материя от виещи се елементи се показваха части от тапетите на горния етаж и рафтовете в кухнята, после тези пролуки се затваряха при полъха на вятъра. Погледът му обхожда прозорците на горния етаж за лицето на Джил, но зърва само опушения таван. Покривът над него, половината покрив, е поле от пушек, пушек, който бълбукаше нагоре и излизаше през дъските на талази, които изглеждаха като сресани вълни. Пушек бълва и от прозореца на стаята на Нелсън, но тази част от къщата все още не гори и може да бъде спасена. Всъщност къщата гори със злоба, плюе, мирише, изкуствените и синтетични материи неохотно се поддават на огъня. Веднъж като дете Заека беше видял една плевня да гори в долината на изток от Маунт Джъдж; беше като фенер — експлозия от слама, закриваща звездите с пепел. Тук няма такова великолепие.

Около него има празно пространство. Зяпачите, съседите, в чест на ролята му, са се отдръпнали. Месеци преди това Заека беше видял този ярък остров от кинаджии, а сега стоеше в центъра му, но въпреки това се чувстваше в периферията, отстранен, носталгичен, вцепенен. Оглежда осветените от огъня лица, но не вижда Шоуалтер и Брумбах. Не вижда нито едно познато лице.

Тълпата се раздвижва. Ооо. Очаква да види Джил на прозореца, готова да скочи, с прозрачна бяла рокля около тялото. Но прозорците позволяват само на дима да избяга. Драмата е на земята. Един полицай се боричка със слаба, гъвкава фигура; Хари с надежда си мисли: Скийтър, но боричкането престава и той вижда бялото лице на Нелсън. Някакъв пожарникар помага на полицая да закопчае ръцете на Нелсън. Те го отвеждат далече от къщата, при баща му. Виждайки баща си, Нелсън затваря очи и устните му се отдръпват назад в озъбена гримаса, той толкова силно се опитва да се освободи, че двамата мъже, които държат ръцете му, изглеждат сякаш отчаяно се мъчат да дръпнат ръчките на някаква помпа.

— Тя е вътре, татко!

Полицаят, дишайки тежко, обяснява:

— Момчето се опита да влезе в къщата. Казва, че там има някакво момиче.

— Не знам, трябва да е излязла. Ние току-що дойдохме.

Очите на Нелсън са обезумели, той крещи:

— Скийтър каза ли, че е с него?