Джон Апдайк - Заека се завръща

— Пълни глупости — казва Заека.

Следват спортът и времето. Пеги несръчно се надига от стола си да изключи телевизора. Заека също сковано става.

— Страхотна вечеря — казва й. — Май трябва да се връщам вкъщи.

Сега, когато телевизорът е изключен, те стоят озарени от наета светлина — вратата на банята в края на коридора е оставена открехната заради момчетата, светлината от външния коридор се процежда през процепа на входната врата, фосфоресциращите светлини на Брюър струят от прозореца, частите на тялото на Пеги, разделено на ивици и обрамчено от тези далечни огньове, не си пасват, ръката й трепва нагоре в тъмнината и равнодушно бръсва косата й, но не уцелва. Тя повдига рамене или пък потръпва, и сенките се изплъзват от нея.

— Не би ли искал — пита тя с глас, който не прилича на нейния, а сякаш произлиза от неясното заредено пространство между тях, по-лек и въздушен. — Да се възползваш от мен?

Да, оказва се, че би искал и те се блъскат и боричкат, и разкопчават, и тя изглежда като един голям бонбон, и въпреки това величествена като статуя, планетарна в ширината си, като карта на някаква заснежена земя, където никога не е стъпвал. След Рут не е имал толкова едра жена. Гола, тя го съблича, дори коленичи да му развърже обувките и след това застава в позата, която Джил беше заела пред Скийтър, и той сякаш се е плъзнал през някаква бездна и сега стои на мястото, към което миналата нощ гледаше. Той нежно я отдръпва от себе си, притегля я към пода и вкусва соленото блато между краката й. Бедрата й се разтварят лесно, тя с готовност се овлажнява, тъжно сръчна в това, наистина е била с много мъже. От ловкия начин, по който хваща члена му, той усеща присъствието им, чувства, че се съревновава с тях и това го отвращава, членът му омеква. Тя го оставя, надига се и притиска сладкия си език между устните му. Проснати на пода те непрекъснато удрят главите и глезените си в мебелите. Дочуло движенията им кученцето решава, че искат да си играят и бута студеното си носле, драска лапички в чувствителната им плът, меката му като папрат козина припряно ги гъделичка и наранява. Това трето животно между тях отново възбужда Заека. Забелязвайки това, Пеги го повежда по коридора, тъмната цепнатина между бузите на дупето й се поклаща в ритъм с походката й. Притиснала смачканата си рокля пред гърдите като папка, тя се спира пред вратата на момчетата, ослушва се и кима. Косата й се е разпиляла. Известно време кученцето скимти пред вратата им и дращи по нея, като че ли да изкопае дупка, после звукът му е засенчен от възпламенените им сетива и притихва под бученето на кръвта им. Хари се притеснява, че няма да уцели точния момент с тази непозната жена, но тя му казва:

— Чакай малко.

Докато той е в нея, тя прави нещо едва забележимо, отпуска и свива мускулите на влагалището си и задъхано обявява:

— Сега. — Свършва една секунда преди него с едно хладно, твърдо движение, което му позволява да свърши без притеснение, че ще я нарани: чукане по-невинно от лудостта. Той се оставя на притеснението на момента след акта — завръщането на разграничаването, изникването на другия от бъркотията, осъзнаването кое е нейно и кое твое. Скрива лицето си в топлата пещера на врата й.

— Благодаря ти.

— Аз ти благодаря — казва Пеги Фознахт и прави нещо, което не му харесва особено — сграбчва дупето му, за да получи още един дълбок тласък преди той да омекне. Дженис и Джил са прекалено женствени, за да направят това. И все пак, той се чувства като у дома си.

Докато тя не му казва:

— Имаш ли нещо против да се обърнеш? Изкарваш ми дъха.

— Много ли ти тежа?

— Вече да.

— Всъщност, по-добре да си тръгвам.

— Защо? Едва полунощ е.

— Притеснявам се какво правят вкъщи.

— Нелсън е тук. Какво ти пука за другите?

— Не знам, пука ми.

— Е, на тях не им пука за тебе, а ти си в леглото с някой, на когото му пука.

Той я обвинява:

— Нали ще приемеш Оли обратно.

— Имаш ли по-добра идея? Той е баща на детето ми.

— Е, аз не съм виновен.

— Не, не си виновен за нищо — и тя се мята над него и те отново правят тъжно опитна любов, говорят си и той подремва малко. Телефонът иззвънява. Звъни пронизително точно до ухото му.

Ръката на някаква жена, едра и мека, и топла се протяга през лицето му, за да отговори. Ръката на Пеги Гринг. Тя се заслушва и му подава слушалката с израз, който не може да разгадае. До телефона има часовник, светещите му стрелки показват един и двайсет.

— Хей, приятел. Най-добре веднага да си довлечеш задника тук. Лошо е. Много лошо.