Джон Апдайк - Заека се завръща

— Как, по дяволите, това кльощаво дръвче е изкарало толкова много листа?

— Не всички са негови. Вятърът ги навява от други дървета.

И той се оглежда и забелязва, че съседите му също имат дървета, фиданки като неговото, но някои вече са се източили до покривите. Някой ден Нелсън може да се върне тук, в квартала от детството си, и да го открие странно притъмнял, погребан в сянка, с буйни морави и почтени къщи. Заека чува детски викове в съседните дворове и вижда през няколко огради и алеи как децата се боричкат в съботния ден, а едно гласче си тананика: „Свободен съм, свободен съм“. И топката покорно лети. Кварталът не е лош, мисли си, може да се превърне в доста хубаво място, ако му се даде шанс. Около другите къщи мъже с гребла и косачки повтарят движенията му.

— Няма ли да ходиш при майка си днес?

— Утре. Днес двамата с Чарли ще ходят в Поконос да косят. Отидоха с един от братята на Чарли и жена му.

— Господи, тя направо се нанася. — Истинска Спрингър.

Усмихва се, чувствайки някаква перверзна гордост. Правните въпроси сигурно са задвижени. И тогава ще се присъедини към армията на необвързаните, на Брюърските старци. Човешки отрепки, казваше баща му. Най-добре да се наслаждава на „Виста Кресент“, докато още може. Продължава да работи с греблото и се ослушва за стържещите звуци на косачката. Вместо това чува и потракването на мотора, което се повтаря, и Нелсън се провиква:

— Хей, татко, май бензинът свърши.

Съботният ден е изпълнен с малки, огрени от слънцето задачи, грижи и пазаруване. Двамата с Нелсън се разхождат с празната двайсетлитрова туба до „Уайзър стрийт“ и я напълват на бензиностанцията „Гети“. Връщайки се, срещат Джил и Скийтър да излизат от къщата, облечени убийствено. Скийтър е обут в тесни панталони, обувки от кожа на алигатор, червеникавокафяво поло и жилетка с цвят на праскова. Изглежда като нова-новеничка реклама на дрехи за голф. Джил си е облякла зашитата бяла рокля и един кафяв пуловер на Хари, прилича на мажоретка, на път за обедна тренировка преди мач. Лицето й, въпреки че е слабо, а кожата му е тънка и прозрачна като желатин, е поруменяло, тя изглежда развълнувана, нежна:

— В хладилника има малко салам и маруля да си направите сандвичи, ако искате. Двамата със Скийтър отиваме в Брюър да видим какво можем да направим с нещастната кола. Може да наминем при Бейб. Ще се върнем след това. Може би трябва да отидеш при майка ти следобед, чувствам се гузна, че никога не ходиш при нея.

— Добре, може. Ти добре ли си? — и обръщайки се към Скийтър, пита: — Имате ли пари за билети?

С тези дрехи Скийтър се чувства длъжен да говори като конте, издава напред козята си брадичка и казва през стиснати зъби:

— Джили е фрашкана. А ако не ни стигнат, името ти има голямо влияние, нали?

Заека се опитва да си спомни голия мъж от предишната нощ, провесения пенис, стърчащите му пети, докато клечи като пред огън в джунглата, но не успява, било е в друго време.

Сериозно, като отговорен човек, той ги сгълчава:

— Най-добре да се приберете преди двамата с Нелсън да излезем към шест. Не искам да оставям къщата празна. — Той снишава глас, за да не го чуе Нелсън. — След снощи се чувствам малко призрачно.

— Какво е станало снощи? — пита Скийтър. — Не си спомням да е станало нещо призрачно, ние сме просто едни смешни хорица, които си живеем живота в тези мрачни щати. — Облякъл си е бронята, нищо не може да го нарани.

Заека я изпробва:

— Ти си един лоош негър.

Скийтър се усмихва на слънчевата светлина, разкривайки равните си ангелски зъби; очилата му мятат сияние, по-високо от антените на телевизорите.

— Вече запя мойта песен — казва.

Заека пита Джил:

— Добре ли си с тоя луд мъж?

Тя весело му отговаря:

— Той ми е сладкото татенце. — Тя промушва ръката си през неговата и свързани така се отдалечават надолу по „Виста Кресент“, и изчезват сред безбройните прозорци.

Заека и Нелсън довършват моравата. Обядват и си подхвърлят топката известно време, след това момчето го пита дали може да отиде да си играе с децата, чиито викове дочуват, познава някои от тях, същите деца, които гледат през прозорците, но това няма значение, татко; и наистина той чувства, че всичко може да бъде простено, всичко ще потъне в този съботен американски ден като дъжд в земята, като дните във времето. Заека влиза вътре и известно време гледа първия мач от Световните серии 33 33 Серия бейзболни игри, които се провеждат всяка есен между печелившите отбори на Американската лига и Националната лига. — Б.пр. — „Балтимор“ дисквалифицира „Мети“, а след това превключва на „Пен Стейт“, които дисквалифицират отбора на Западна Вирджиния, но не може да седи на едно място с надигащото се у него предчувствие и отива до телефона да се обади вкъщи.