Джон Апдайк - Заека се завръща

Зашеметен и объркан, Нелсън се изправя и простенва:

— Той ще я убие, татко. — Бузите му горят, очите му са хлътнали.

— Няма. Просто е надрусан. Тя е добре.

— О, по дяволите, по дяволите — повтаря детето отчаяно, лицето му се сгърчва от плач.

— Хей, малко приятелче — провиква се Скийтър — искаш да ме бичуваш, нали? — И той подскача и замаяно почва да танцува, съблича ризата си толкова яростно, че едно от копчетата на ръкава му се откъсва и се удря в абажура на лампата. Голите му мършави гърди са странно релефни, ясно се вижда как всеки мускул е закрепен към костите му. Заека никога не е виждал подобни гърди, освен на разпятието.

— Какво следва? — крещи Скийтър. — Искаш да ми бичуваш задника, нали? Ето ти го! — Ръцете му са разкопчали копчето на панталона му и хващат колана му, но Нелсън изтичва от стаята. Отслабващите му хлипания долитат долу.

— Добре. Достатъчно — казва Заека.

— Почети ми още мъничко — моли се Скийтър.

— Прекаляваш.

— Проклетото ти хлапе си мисли, че притежава тази путка.

— Престани да й викаш „путка“.

— Човече, нали това й е дал Иисус — кудкудяка Скийтър.

— Отвратителен си — казва му Джил, прибирайки разкъсаната си дреха.

Той отмята единия ревер настрани:

— Муу.

— Хари, помогни ми.

— Чети книгата, приятел. Ще бъда добър. Прочети ми отбелязаното с кламера.

Над тях стъпките на Нелсън прекосяват стаята. Ако продължава да чете, момчето ще е в безопасност:

— Уви , оттук ли?

— Точно така. Малка Джили, обичаш ме, нали?

— Уви, това огромно богатство, този позлатен разкош, този лукс, това усилие и труд, този лесен живот, това море от изобилие не бяха перлените врати, които изглеждаха …

— Ти си моите перлени врати, малката.

— Бедният роб, легнал върху твърдите борови дъски, оскъдно завит с тънкото одеяло, спеше по-добре от трескавия сластолюбец, който си почиваше върху пухени възглавници. За мързеливите храната е отрова. Спотаени зад богатите и изкусителни храни се виждаха духовете на злото, които изпълваха самозабравилите се лакомници с болести и болежки, с неконтролируеми страсти, жесток нрав, разстройство, ревматизъм, лумбаго, подагра, а семейство Лойд страдаха от тях в изобилие .

Зад ръба на страницата Скийтър и Джил се боричкат; бельото й проблясва в сиво, гърдите й са открити. Заекът вижда още едно блясване, усмивката й. Ситните й редки зъби са оголени в беззвучен смях. Харесва й това нападение. Забелязала, че я наблюдава, Джил се стряска, сърдито се измъква изпод Скийтър, загръща разкъсаната си рокля и изтичва от стаята. Краката й тупкат по стълбите. Скийтър примигва при бягството й, после отново намества огромната си пухкава глава, въздишайки.

— Прекрасно — въздъхва той. — Още малко, приятел. Прочети ми онази част, където той се защитава.

Издяланите му гърди се сливат с бежовия диван; дамаската му е покрита с плетеница от зелено, жълто-кафяво и червено, които са се изтъркали и избледнели в един-единствен нюанс.

— Знаеш ли, трябва да ставам рано, за да ходя на работа.

— Притесняваш се за малката си кукличка? Не се притеснявай за нея. Работата при путките, човече, е, че са точно като хартиени кърпички, използваш ги и ги изхвърляш. — Чувайки тишината, той казва: — Само се шегувам, нали? Само за да те дразня, нали? Хайде да го забравим, чети следващото отбелязано. Проблемът ти, човече, е, че през цялото време си женен. Жените не харесват мъже, които са женени, искат някой, който постоянно да ги кара да са нащрек, нали? Когато жената престане да бъде нащрек, тя е мъртва.

Заека сяда да чете на стола със сребърните нишки: Откъде се появи храбрият дух, нужен да се пребориш с мъж, който преди четирийсет и осем часа можеше да ме накара да треперя като лист по време на буря само с една дума, не знам, но във всеки случай бях решен да се бия, а което беше още по-странно, всъщност бях добър. Лудостта беше взела връх над мен и аз открих, че силните ми пръсти са здраво стегнати около гърлото на тиранина, без да се интересувам от последствията, в този момент, като че ли бяхме равни пред закона. Дори цветът на кожата му беше забравен. Чувствах се ловък като котка и бях готов да поема ударите му. Всеки удар беше отблъснат, въпреки че самият аз не му нанасях удари. Само се отбранявах, предпазвах се да не ме нарани, но самият аз не се опитвах да го нараня. Няколко пъти го тръшнах на земята, когато той се опитваше да ме повали. Държах го за гърлото толкова силно, че усещах кръвта му да тече между ноктите ми. Той ме държеше и аз го държах .