Джон Апдайк - Заека се завръща

Скийтър изключва телевизора. Тонът му е като на проповедник, женствен.

— Изобщо не съм изпълнен с омраза. Изпълнен съм с любов, която е динамична сила. Омразата е парализираща сила. Омразата замразява. Любовта те връхлита и те освобождава. Нали? Иисус е освободил търговците от храма. Новият Иисус ще освободи новите търговци. Старият Иисус си е донесъл меч, нали? Новият Иисус също ще си донесе меч. Той ще бъде живият пламък на любовта. Хаосът е тялото на Господ. Редът е оковите на Дявола. Що се отнася до Робърт Сийл, всеки чернокож с лошия дъх на Джон Кенел и птичия мозък на Леонард, които дават благотворителни коктейлни партита, са едни и същи, според мен. Дошъл е на власт, станал е известен, принизил е душата си и следователно е, както казват, неуместен. Ние чернокожите дойдохме тук без имена, ние сме бъдещите органични семена, семена без имена, нали?

— Да — отговаря Заека, придобил този навик.

Пилешките дробчета на Джил са изгорели по краищата и имат лед в средата.

Новините в единайсет часа. Младеж с рехава брада и лице, толкова близо до камерата, че фокусът се губи, крещи: „Махайте се, свине! Цялата власт на народа!“.

Невидимият говорител го пита с меден глас: „Как бихте описали целите на организацията си?“.

„Унищожаване на съществуващите репресивни структури. Социален контрол върху средствата за производство.“

„Бихте ли обяснили на зрителите ни какво имате предвид под «средства за производство?»“

Камерата е изблъскана; притъмнялата всекидневна проблясва: Фабрики „Уолстрийт“. „Технологията. Всичко това. Една малка клика капиталисти ни насилва; замърсяването в гърлата, свръхзвуковия транспорт, и геноцидът във Виетнам и по гетата. Всичко това“.

„Разбирам. Вашата цел тогава, чрез разбиване на прозорци, е да обуздаете действащата технология и да създадете основа за нов вид хуманизъм.“

Момчето поглежда извън екрана със замъглен поглед, камерата се опитва да го фокусира отново. „На остроумен ли ми се правиш? Ти пръв ще бъдеш изправен до стената, ти…“ Едно пиукане показва, че интервюто е приключило.

Заека казва:

— Кажи ми за технологията.

— Технологията — обяснява Скийтър с невероятно търпение, върхът на джойнта му проблясва в червено, докато всмуква — е пълни лайна. Допуши я, Джили.

Но Джил е заспала на дивана. Бедрата й горят, роклята й се е навила нагоре и разкрива тъжния мрачен триъгълник на бельото й.

Скийтър продължава:

— Всички сме се захванали с важната задача да забравим всичко, което знаем. Зашиваме ябълката обратно на дървото. Виж, римляните са имали технология, нали? И варварите са ги избавили от нея. Варварите са били техни спасители. Но след като ние не можем да убедим ескимосите да ни нападнат, сами сме си отгледали едно поколение варвари, пардон, вие сте го отгледали, белите са го отгледали, бялата американска средна класа и нейните имитатори по света са открили в себе си божествената сила да произведат милиони нечовешки идиоти, които в по-малко мрачни векове само потомствените аристократи са могли да произведат. И кои са били тези крале идиоти?

— Какво? — пита Заека.

— Меровингите 32 32 Франкска управляваща династия, основана от Меровек и достигнала апогея си по времето на Кловис. — Б.пр. , нали? Беше ми изскочило от ума. Били са влачени насам-натам в раздрънкани каруци и сега ние сме благословени с моторизирани каруци. Наистина е написано, ние ще си взривим мозъците и ще посветим останалото на президента Мао. Нали?

Заека спори:

— Това не е справедливо. Тези хлапета имат и добри страни. Войната настрани, какво ще кажеш за замърсяването?

— Вече взе да ми втръсва — казва Скийтър — да си говоря с бели. Ти защитаваш своето. Тези бесни деца, точно като Агню Дей, искат да задържат сегашното положение на нещата срещу божествения план и божествения гняв. Те са Антихрист. Възприемат лицето на Бог във Виетнам и плюят върху него. Фалшиви пророци: изобилието им показва, че времето наближава. Общественото безсрамие, оригиналното въоръжаване, възхвалата на идиотизма, всички закони са подигравани, освен законите на подкупите и покровителството: ние сме Рим. И аз съм Христос на новото Средновековие. А ако не съм аз, то е някой точно като мен, за когото следващите поколения ще смятат, че съм бил аз. Вярваш ли го?

— Вярвам го. — Заека си дърпа от джойнта и усеща как светът му се разширява, за да приеме новите истини, както жените си разтварят краката, както цветята разцъфват, както звездите бягат една от друга. — Наистина го вярвам.