Джон Апдайк - Заека се завръща

— Имаш решителността на бял играч, но обожавам тези ръце.

Те се сборичкват. Скийтър е бърз и ловък, плъзга се покрай тях и подава на Нелсън отново и отново. Заека не може да го спре, дъхът му започва да прогаря гърдите му, но има моменти, когато усеща топката и мускулите, и въздуха над него и телата, които се състезават с неговото, стегнати като едно цяло, отричащо гравитацията. Тогава октомврийският мраз почва да го хапе през потта и той се прибира в къщата. Джил спи горе. Напоследък спи все повече и повече, един изумителен сън, който той намира за обиден. Когато слиза долу, в същата досадна бяла рокля, отмятайки лепкави кичури коса от бузите си, той грубо я пита:

— Направи ли нещо за колата?

— Скъпи, какво мога да направя?

— Можеш да се обадиш на майка си.

— Не мога. Тя и вторият ми татко ще направят само едно нещо. Ще дойдат да ме вземат.

— Може да е добра идея.

— Вторият ми баща е гадняр. — Тя минава покрай него нефокусирано и влиза в кухнята. Поглежда в хладилника:

— Не си напазарувал.

— Това е твоя работа.

— Без кола?

— За бога, за пет минути си до „Акме“.

— Хората ще видят Скийтър.

— Те и без това го виждат. Излязъл е навън и подскача с Нелсън. А и ти явно си му давала да ти кара колата из цяла Пенсилвания. — Яростта му набира нови сили, решителност. — По дяволите, как можеш да оставиш една толкова скъпа кола да се развали и просто да си седиш? По света има хора, които могат да живеят десет години от тази кола.

— Хари, недей. Лошо ми е.

— Добре. Извинявай. — Той я придърпва в прегръдката си. Тя тъжно се поклаща, притиска се в него, отърквайки нос в ризата му. Но когато е така отнесена, той усеща някакво отсъствие в тялото й, някаква несвързаност, и кожата му не харесва това. Ужасно му се киха.

Джил промърморва:

— Липсва ти жена ти.

— Тази кучка. Никога.

— Тя е като всички останали заклещени в това общество. Иска да живее, докато е жива.

— А ти не искаш ли?

— Понякога. Но знам, че това не е достатъчно. Точно така те хващат. Пусни ме. Усещам, че не искаш да ме прегръщаш. Току-що си спомних, че зад сладоледа в камерата има малко замразени пилешки дробчета. Обаче им трябва цяла вечност да се размразят.

Новините в шест часа. Бледото лице на екрана, без да осъзнава, че главата му, поради някакъв недостатък в предаването на „Виста Кресент“ 26, изглежда сплескана, а брадичката му, гумена и издължена, тържествено обявява: „Чикаго. Две хиляди и петстотин полицаи от Илинойс останаха на поста си днес при настъпването на ден, изпълнен с бунтове, манипулирани от членовете на екстремистката фракция на движението «Студенти за демократично общество». Войнствено настроените младежи чупеха прозорци, преобръщаха коли и обиждаха полицаи, а техният лозунг е…“ — тъжна, тържествена пауза; избелялото лице се повдига към камерата, брадичката се протяга, главата му се сплесква като наковалня: „Докарайте войната вкъщи“. Показват кадри на полицаи с бели каски, които удрят сплетени като гнезда ръце и крака и влачат дългокоси момичета; изведнъж се появяват брадясали лица, размахващи юмруци, които сякаш ще изскочат от екрана, и после пак кадри на полицаи с бухалки. На Заека това му изглежда като балетен танц и му действа някак успокоително. На Скийтър също му харесва:

— Точно така! — крещи той. — Удари пак белия боклук!

По време на рекламната пауза той се обръща и обяснява на Нелсън:

— Красиво е, нали?

Нелсън пита:

— Защо? Те не протестират ли срещу войната?

— Да, бе, колкото кокошките имат топки. Това, срещу което тези бели бедняци протестират, е, че ще трябва да чакат двайсет години да вземат татковия дял от баницата. А те го искат сега.

— И какво ще правят с него?

— Да правят ли, момче? Ще го изядат, ето какво ще направят.

Рекламата — близък кадър към устата на една жена — свършва. „Междувременно в съда делото на «Чикагските осем» продължава бурния си ход. Съдията Юлиус Дж. Хофман, който няма никаква връзка с обвиняемия Аби Хофман, на няколко пъти порица обвиняемия Боби Сийл, чиито гневни изблици включваха епитети като…“ — отново този поглед нагоре, сплесканата глава, разочарованото подчертаване — „свиня, фашист и расист“. Показват скицата на лицето на Сийл, направена в съда.

Нелсън пита:

— Скийтър, а него, харесваш ли го?

— Не си падам много — отговаря Скийтър — по правителствени негри.

Заека не се сдържа и се разсмива:

— Това е нелепо. Той е изпълнен с омраза като теб.