Джон Апдайк - Заека се завръща

Заека казва:

— Говори смислено. Грешка ли е, че сме във Виетнам?

— Грешка? Човече, как може да е грешка, като нещата просто стоят така? Тези бедни мрачни щати просто са си такива, нали? Никой наоколо не е толкова голям. Чичо Сам се събужда една сутрин, поглежда си корема и вижда, че всъщност е една голяма хлебарка, и какво може да направи? Да си продължи да бъде хлебарка, това е. Докато някой не го настъпи. Но засега такава обувка няма, нали? И той продължава да си върши хлебарските работи. Аз не съм от онези бели ли-бе-рали, като онзи бял бедняк Фулдъл или Чарли Маккарти, който преди време надърви всички колежани, че да си мисля, че Виетнам е някаква грешка и че можем да я поправим, като изкараме ония пещерняци от офисите. Не е грешка, нали, всеки нов президент се влюбва в него, това си е чист, готин ли-бе-рализъм. Тези бели бедняци вече толкова време лижат задника на майка си, че са забравили как изглежда отпред. И какво значи либерализъм? Да носиш радост на света, нали? Да поръсиш със захар правилото „око за око“, че да е по-вкусно, нали? Е, добре, какво може да е по-вкусно от Виетнам? Държим онзи бряг отворен. Човече, нали там е цялата работа, да държим всичко отворено? Как иначе парите и властта ще постигнат своето, ако не държим няколко такива путки отворени? Виетнам е акт на любов, нали? В сравнение с Виетнам, победата над Япония си е направо грозна работа. Тогава бяхме грозни ебльовци, а сега сме цивилизовани!

Таванът се разклаща, той усеща даровете на хиляди езици да се спускат към него.

— Ние сме центърът. Само шепа стари глупаци като мъртвия Хо може още да не са го разбрали, но ние сме това, за което светът се моли. Голямата победа, плесницата, черни пениси, коли с големи задници и билбордове, ние сме всичко това. Иисус слезе на земята и дойде тук. Всички останали страни са просто тъпи места, нали? Ние имаме маймунските лайна, нали? Да слезе Царството Небесно, ще залеем света с люти истински американски синьо-зелени лайна, нали?

— Точно така — отговаря Заека.

Окуражен, Скийтър прозира истината:

— Виетнам — казва. — Виетнам е мястото, където нашата небесна същност се изприщва с пъпки. Ако някой не обича Виетнам, значи не обича Америка.

— Точно така — казва Заека. — Точно така.

Останалите две бледи луничави лица, обрамчени с прекалено много коса, са изплашени от това споразумение. Джил се примолва:

— Спри. Всичко това е болезнено.

Скийтър разбира. Кожата й сякаш е обелена, горкото момиче се е разтворило за звездите. Този следобед я беше накарал да пуши малко меска, щом взима меска, значи ще шмърка и кока. Щом може да шмърка, значи ще може и да стреля. Хванал я е.

Нелсън моли:

— Хайде да гледаме телевизия.

Заека пита Скийтър:

— Как изкара цяла година там, без да те ранят?

Тези бели лица, тези дупки, пробити в съвършенството на неговата ярост; Господ се излива през белите дупки в лицата им, и той не може да спре кръвоизлива. Очите го заболяват. Бяха постъпили гадно, когато беше дете, да му втълпяват, че Бог е бял.

— Бях ранен.

(Написани с уверения, заоблен почерк на Джил, сякаш оформен в частно училище, със зелена химикалка, една нощ, като на шега, върху лист от тетрадката на Нелсън.)

От същата нощ са останали и няколко нейни рисунки с пастели, които Нелсън й е дал. Стилът й е добър, точен, останал на равнище второкурсничка, но въпреки това приликите са очевидни. Естествено Скийтър е пиката; Нелсън, с тъмни кичури и прекалено много коса около лицето, е спатия; самата тя е кацнала върху тънко като стъбълце вратле, бледата й коса е оцветена в същото пастелно розово като лицето й с остра брадичка — тя е купа. За Заека остава карото. В центъра на карото стои малък розов нос. Малки сънени сини очи с тревожно повдигнати вежди. Почти невидима уста, леко отворена, като че всеки момент ще гризне нещо. Около всичко това — зелени драсканици, които е определила с нежна насочена стрела, и един балон: „Недовършено“.

Един следобед, когато Нелсън се прибрал от тренировка, а Хари от работа, те се наблъскват в поршето на Джил и карат извън града. Заека може да се побере само на предната седалка, Нелсън и Скийтър се промъкват на тесните задни седалки; Скийтър притичва примигвайки от къщата до тротоара и влиза в колата с думите: