Фирдоуси - Шах-наме

Завърнал се, Бахрам пред Тус изрече:
„Да свети твоя разум надалече!
Стои пред нас на хълма исполин,
на Сиявуш най-доблестния син.
Блести върху ръката на юнака
на кеянидската корона знака.“
Но Тус така отвърна разгневен:
„На мене ли бе строя поверен!
Та на кого, тъй както се полага,
аз наредих да бъде тук веднага!
Щом той е властелин, какво съм аз?
И щом е царски син, какво съм аз?
Роден в чужд край, подобно гарван черен
върху скалата той стои неверен
и пътя ни прегражда. О, за зло
е вашето безкрайно потекло!
Застанал там такъв и онакъв —
ти се уплаши вече, че е лъв
и ми приказваш слово най-омразно;
на хълма те изпратих аз напразно!“
И викна Тус тогава: „Хей, бойци,
най-славните от всички храбреци!
Къде е най-безстрашният герой,
към хълма стръмен да се втурне той
и вдигнал меча — на туранеца главата
пред мен да се търкулне на земята?“
Напред Ривниз излезе: може би
бе време Тус за него да скърби.
„Юнако славен — рече му Бахрам, —
ти ще потънеш в черна скръб и срам,
ако със меч посегнеш към витяза!
Един ли като тебе бог наказа?
Нали на Кей-Хосров е брат Форуд,
най-смел боец, от царски род прочут.
Дори да тръгнеш към върха с дружина,
не ще изплашиш този юначина,
че тигър — той ще те срази за час.
За твойта участ съжалявам аз!“
Ала за този повик най-човечен
бе сякаш глух Ривниз и безсърдечен.
На храбреците заповяда той
да тръгнат и с Форуд да влязат в бой.
И всеки меч извади, грабна щита,
в пръстта се впиха конските копита,
но пак Бахрам за миг ги призова:
„Юнаци, ще тъжите след това!
Една ресница там на исполина
за шаха е по-скъпа от дружина.
И който Сиявуш не е видял,
ще спре пред този момък разцъфтял.“
Дочули за Форуд такива думи,
бойците се стъписаха на друма.

Но пламна гневен Тусовия зет,
дошел бе сякаш неговия ред.
Готов за бой, Ривниз опъна стреме
и се понесе към Черем без време
по пътя, гдето го видя Форуд.
Той вдигна лък и към Тохар със смут
изрече: „Тус навярно не желае
от думите ми нищо да узнае.
Виж оня конник как лети насам —
не, не прилича никак на Бахрам.
Каква ли мисъл към върха той гони,
защо се е облякъл в тежки брони!“
Отвърна на словата му Тохар:
„Ривниз се казва този ратник стар.
На Тус е зет, и няма той задръжки
в коварството и боевете мъжки.
Единствен син — съзвездие гори
край него от четирдесет сестри.“
„Пред боя ли — Форуд подзе накрая
за хубавици трябва да мечтая?
Не е ли по-добре, познали страх,
да бъде той оплакан тук от тях!
Ако стрелата ми не го убие —
изтрийте ме от паметта си вие!
Но коня или него — кой за миг
от мен пронизан да издъхне с вик?“
Тохар го посъветва: „Във ездача
цели се, та и Тус дори да плаче!
И нека съжаляват, отклонили
на твоето сърце словата мили!
Нали към тебе той лети със яд,
за срам на шаха, твоя славен брат!“
И щом Ривниз се мярна с меч в ръката,
Форуд отпусна мигом тетивата
и острата стрела прозвънна в миг
през шлема на безумния войник.
Той рухна мълчалив, невероятен,
а коня се понесе в път обратен…
От тази гледка притъмня на Тус,
мъгла скри сякаш хоризонта пуст.
Но за възмездието на съдбата
това е случка предобре позната.

Тус заповяда на Зерасп: „Напред!
Гняв-мълния да пламне в теб в ответ!
Облечен в брони и със меч в ръката,
ти като вихър полети в борбата!
Не победи ли твоя гняв — тогаз
с доспехи бойни ще се спусна аз!“
То сякаш огън в миг Зерасп обхвана;
нахлупи шлема си и взе колчана
и за възмездие усетил дух,
се втурна като лъв към Сепидкух;
безстрашен и за славна битка жаден,
той към върха летеше безпощаден.
Форуд продума на Тохар тогава:
„Към нас отново някой приближава,
за мъст понесен във неистов бяг —
дали си виждал този горд юнак?“
Познал героя още отдалече,
ей тези думи там Тохар изрече:
„Зерасп това е, син на Тус,
и слон би хукнал в страх пред неговия кон…
Оженен за сестрата на Ривниз —
за мъст е устремен към тази вис.
Затуй, щом блесне неговата броня,
стрелата насочи добре над коня,
убий Зерасп: на другите за страх
да го прегърне само черен прах!
И да заплаче Тус с вик поднебесен,
посърнал, жълт, подобно лист наесен.
А тръгне ли към нас, присвил юмрук,
ще види, че не сме случайно тук!“
Иранците се взираха далече:
върхът турански беше близо вече.
Но своя кон Форуд пришпори пак
и през гръдта на славния юнак
стрелата му премина мигновено,
че може би така бе предрешено.
Умря Зерасп. А неговият кон
обратно се понесе вихрогон.