Фирдоуси - Шах-наме

Повика своя писар той и бавно
му продиктува сам писмото славно.
Творецът бе възхвален най-напред,
що над сърцата тъжни бди навред,
за разума последваха словата,
а след това за царя на страната:
„О, царю-победител и всеблаг!
Край твоя трон да не пристъпи враг.
Царувай вечно горд и справедлив!
И аз от твойта милост съм щастлив:
до мене Ференгис седи в двореца
на бащината обич със венеца.
Но се измъчва, че е трудна тя;
не пие, не яде, не спи в нощта.
Това ме спира до леглото брачно,
обзет понякога от чувство мрачно.
Ала ще дойда скоро, не греша,
при тебе само ще се утеша.
И Ференгис ще те зарадва нежна,
когато я посрещнеш безметежна.
Но как да тръгна днеска, нямам сила
да я оставя трудна тук и мила.“
Витязът подпечата сам писмото,
подаде го на Герсиваз, защото
вън вече бе приготвил троен впряг
със него Герсиваз да литне пак.
Три денонощия пътува той,
и ето, влезе в царския покой,
със злоба във сърцето си коварно.
Афрасиаб го срещна лъчезарно:
„Защо тъй рано се завърна ти?
И как премина тези широти?“
А той: „Щом нещо лошо доловиш,
едва ли в своя път ще се щадиш.
Витязът твоя воин не почете,
дори писмото твое не прочете,
не ме посрещна и на своя трон
не ме покани с радостен поклон.
С ирански пратеници той пирува
и повече за нас не съществува,
че аз дочух в полето боен шум,
видях дружини там от Чин и Рум.
Ако ти пръв не обявиш войната,
ще обречеш на гибел зла страната.
Той най-напред ще тръгне към Туран,
а след това ще влезе и в Иран
и щом на шаха поведе войските,
ще трябва ний да се простим със дните,
Сега разбра ли истината свята,
спасението, брате, е в борбата.“

Кипеше царят от словата ядни,
възвръщаха се дните безпощадни.
Той толкова се беше разгневил,
че не погледна своя брат немил,
а заповяда да тръбят тръбите,
литаврите да съберат войските.
Изведоха от Канг безброй дружини
и пак страха заля гори, долини…
А щом изчезна в пътя Герсиваз
сред облак прах, спря тъжният витяз
в покоя на царицата неволна,
душата му бе сякаш тежко болна.
Царицата продума: „О, безстрашен лъв,
какво ти е, защо си днес такъв?“
„Прекрасна моя — Сиявуш й каза, —
тук не почитат повече витяза.
Измъчвам се, гадае моят ум,
пред себе си не виждам светъл друм.
Ако е прав туранецът — аз зная,
че е настъпил безвъзвратно края.“
Царицата се хвана за косите,
в лицето си впи нокти и очите
бадемови проляха сълзи рой
над жребия на славния герой.
И то не бяха сълзи в жар и плам,
а сякаш бисери струеха там
и укори към трона на бащата,
приел така безропотно съдбата.
Тя каза, плачейки: „Витязе славен,
какво ще правиш тука изоставен?
От гняв към теб бе шахът обладан;
не можеш да се върнеш във Иран.
Далеч е Рум, а да потърсиш Чин,
Не е достойно туй за властелин.
Къде ще идеш с тази участ строга?
Спасението виждам само в бога“.
Отвърна той: „Ще дойде Герсиваз
и радостта ще възцари у нас,
успял да потуши гнева на царя
велик и чист пред свода на олтаря.“
Такива думи Сиявуш изрече и
на Яздан безмълвно се обрече.

Три дни прекара Сиявуш във плач,
а щом отново се посипа здрач
и едрите звезди изгряха вън —
той легна и сънува страшен сън.
Събуди се в съня си невъзможен:
приличаше в нощта на слон тревожен.
Прегърна го царицата в уплаха.
„Сънуваш ли?“ — две думи прозвучаха.
Във мрака непрогледен лумна свещ,
бе с дъх на амбра пламъкът горещ.
И ласкаво тя своя мъж попита:
„Какво смути душата ти честита?“
Отвърна той: „Ще ти разкажа аз,
но да остане всичко между нас.
Река, о кипарис, ми се присъни,
стоях край нея сам като на тръни,
че вражи войни стичаха се там
и пламна огън страшен и голям.
Растеше безподобната стихия,
в града едва успях да се укрия,
що, разрушен, лежеше глух и сляп
пред войните на цар Афрасиаб.
Щом ме съгледа царят разярен,
море от огън тръгна срещу мен.“
„Бъди спокоен — каза тя, — навярно
това е сън за нещо лъчезарно.
По-скоро Герсиваз ще е убит
на Рум от някой воин знаменит.“
Събра войската Сиявуш тогава,
в града и край двореца я разстави.
Към Кант изпрати съгледвачи рой,
нахлупи шлема, меча грабна той.
На сутринта един боец се върна,
то сякаш че светът се преобърна,
когато каза: „Зърна твоят раб
дружините на цар Афрасиаб.“
Дойде и вест от Герсиваз-лъжеца:
„Добро не чакай, остави двореца,
че властелинът е неумолим.
Навсякъде аз виждам само дим.
Спасявай се, да тръгне с теб войската,
и потърси защита от бедата!“
Повярва Сиявуш на тази вест,
лъжата скверна той прие за чест.
Жена му каза: „Скъпи, остани ни,
наблизо са туранските дружини!
Прости се с твоя Канг, мигът е къс.
Кажи да ти приготвят коня бръз
и замини, закрилян от твореца,
че само тъй ще видя мир в двореца.“