Фирдоуси - Шах-наме

Щом слънцето под свода необятен
проблесна като щит красив и златен,
потегли в път достойният Пиран
и конят, сякаш степен ураган,
в двореца на витяза го донесе.
Юнакът свойта почит му поднесе
и каза: „Приготви се, княже млад,
за радостта най-чудна в тоя свят,
че тази нощ със трепет във душата
ще дойде тук на царя дъщерята.“
Смути се Сиявуш, почервеня;
нали бе взел наскоро за жена
и дъщерята на Пиран — юнака,
а ето днес каква съдба дочака.
Но рече: „Както смяташ, тъй прави,
че нямам тайни аз пред теб, уви!“
След думите Пиран пое обратно.
И пак премисли всичко той стократно
да бъде обредно, — и затова
Голшех, жена си, мигом призова,
че беше от жените му най-стара
и умна, а в сърцето си — със вяра.
И щом получи ключовете тя,
отвори с радост не една врата:
за хиляди юнаци бе броката,
сапфири украсяваха блюдата;
за тридесет камили скъп товар —
там още съдове искряха с жар;
а ослепителни и дивни сред двореца
сияеха неземно два венеца;
ковьорите — на брой към шестдесет,
три царски мантии — в сърма и безчет
рубини — пламък същ върху атлаза…
И всичко, всичко беше за витяза!
Блестеше слънчев златният престол.
До него, като звезден ореол,
робини двеста виеха стан строен,
в ръцете с чаши, с мускус и алое;
и триста роби — всеки с румски шлем.
А сто мъже от царския едем
с шафран и амбра грееха брокатни;
и те понесоха в носилки златни
Голшех, и още — нейните сестри,
що сееха над хората пари,
тъй както ги зовеше обичая.
И много щедри бяха те докрая.
Прие най-скъпи гости Ференгис,
от всички тя дочу похвали низ,
ала Голшех целуна там земята,
прославяйки на царя дъщерята.
Към момъка пък бързаше Пиран,
поел на път със царя на Туран.
Взел за жена княгинята прекрасна,
подписа Сиявуш със мисъл ясна
на свойта радост утрешния ден;
с най-светъл обред бракът бе скрепен.
Шест конника към царските палати
Пиран веднага радостно изпрати —
княгинята да дойде още днес.
И тя дочу най-трепетната вест:
„Щом мракът над земята се зарее,
луната пред витяза да изгрее.“
Страните й горяха изумрудни.
Цветя изгряха в къдрите й чудни,
когато я поведоха натам,
където той я чакаше със плам
ръката й най-нежно да поеме.
По-силно беше чувството след време.
Наоколо не спаха седем дни,
че нова радост всички осени
сред виното и сладостните песни,
под звън на руд и мигове чудесни.

Изтля една неделя като жар.
Приготви царят за витяза дар:
не малък брой коне, овце, кервани,
блестящи шлемове, ласа, колчани,
и ризници, и дрехи от брокат,
и динари, с които бе богат.
Отдаде му земите чак до Чин,
където бе израсъл не един
град, вдигнал светли кули към небето,
изгубен сред безкрая на полето.
Тогава властелинът нареди
да нанесат най-точните черти
на новите земи върху атласа
и картата да връчат на витяза.
А след това започна славен пир:
пристигаха туранците безспир
и толкоз бе трапезата богата,
че всички там напуснаха палата
и тръгнаха на четири страни
с храна за още седем славни дни.
И царската тъмница той отвори,
че пийнал, за блаженство заговори.
Утихна празненството и тогаз
дойде Пиран със младия витяз.
Наведоха се те с поклон пред царя:
„Да грее този свод за господаря!
За теб да бъдат радостите пак,
а мъка да превие твоя враг!“
Завърнаха се след това в двореца,
прославяйки смирено и твореца.
Така една година отшумя
щастливо по туранската земя.
Но ето че пристигна пред витяза
вестител и такива думи каза:
„Привет ти праща царя на Туран
и пита: «О, юнако увенчан!
Чак до Китай се твоят край простира —
не искаш ли да видиш ти всемира?
Иди и във града най-хубав спри,
за чудна столица го избери
и заживей сред него богоравен,
щастлив сред мир и от победи славен.»“
Усети трепет Сиявуш в сърцето.
Удари по литаврите; и ето
на път потегли с храбрите бойци,
понесли много пръстени, венци,
оръжия и шатри звездосини.
В обоза бяха царските робини,
където под броката Ференгис
сияеше от блясъка златист.
Пристигна вече до Хотан витяза:
велможите, когато се показа,
го срещнаха, във почит свели стан,
че беше управлявал тук Пиран.
И както бе решено отначало,
цял месец пиха те със зажъдняло
сърце за радост, песни и любов
или за най-невероятен лов.
Но пак запяха призори петлите
и екнаха за поход нов тръбите.
Пристигна в своя край витязът млад,
войските му вървяха по-назад.
Да го посрещнат първенците местни
излязоха със музика и песни,
избликнали от радостната вест;
започна празник, невидян до днес.
И толкова бе весело в страната,
че сякаш сводът се преля в земята.
Шум, звън на руд, на саз — и току-виж,
увлечен, без сърце ще полетиш
в коприните безбрежни на небето;
далече се сияеше морето,
а по-наляво — чудни планини,
изпълнени с елени и сърни,
край изворите сенчести и пили,
где всеки старец би усетил сили.
Той пред Пиран изрече: „Този край
влече сърцето ми подобно рай.
Ще построя такъв дворец просторен,
че щом пристигна в залите му морен —
да си почивам радостен и млад;
наоколо ще вдигна чуден град,
сред който нощем царските палати
с върха си ще подпират небесата.“
„Умнико мой — Пиран поде тогава, —
върши това, което подобава.
Щом заповядаш — до луната чак
дворецът ти ще се изправи як,
че няма да пожаля аз за царя
пари и сили — ти си господаря.“
Отвърна Сиявуш: „За моя ден
единствено на теб съм задължен!
И само ти с труда си ме обдари
с пари и власт, със радост и другари.
Такава столица ще построим,
че с нея ний света ще удивим.“