Фирдоуси - Шах-наме

Летяха дните в пролетта най-чудна
и шахската жена бе вече трудна.
Но след там… деветмесечния срок,
чиято тайна знае само бог,
зарадваха слугите властелина:
„Ликувай, господарю, за рубина,
със който любовта те награди!
Днес чудо, славен син ти се роди.
Подобен младенец светът не знае:
като звезда среднощна той сияе.“
За неговата царска красота
мълвата из двореца полетя,
че предостоен беше за небето.
И Сиявуш нарекоха момчето.
Погледна звездоброец белобрад
нагоре към звездите и нерад
очите си отвърна той смутено,
че много зло му беше предрешено.
И мигом бе от мъка обладан.
Обрече той детето на Яздан,
а след това разказа на бащата
за свода безсърдечен на съдбата…
Година след година там летяха.
Забулският юнак дойде при шаха
и проговори: „Дай ми своя лъв,
сред първите да го направя пръв.
Бавачки тука — цял рояк край трона;
но той при мен ще има небосклона.“
Замисли се дълбоко властелина,
да му откаже — не видя причина.
Сина си млад, със трепет най-голям,
той повери на славния Рустам,
що го отведе в своите чертози
и му издигна бял дворец сред рози.
Научи го да хвърля ласо, с лък
да стреля и да язди с майсторлък
в лова подир гепарди и соколи,
как да пирува, никой да не моли,
войска да води и да управлява,
и злото и доброто да познава —
на всичко тъй го учеше Рустам,
не малко сили той отдаде сам.
И Сиявуш така израсна славен,
че нямаше по сила вече равен.
Дори за него, полетял със стръв,
играчка беше да запримчи лъв.
Веднъж се той обърна към юнака:
„Аз мисля, че баща ми вече чака.
Ти ме научи как да бъда шах,
усърдно се труди, но аз разбрах,
че време е да види и баща ми
пред него как достойно се отсрами.“
Изслуша го юнакът от Забул,
със думите, които беше чул,
изпрати вестоносци из страната —
там всеки мъж да встъпи в стремената,
сребро и злато да се събере —
войската да се облече добре.
Дори и в най-далечните предели
такива вести бяха долетели.
И даровете нямаха там чет.
Когато тръгна момъкът напет —
бе съпроводен от безброй витязи,
да не скърби самотен… и от тази
човешка обич, що от две страни
по пътя го обграждаше със дни.
Обсипваха го с амбра и със злато,
за хората бе той с лице познато
в мига, изпълнен с радости и смях —
самото слънце плуваше над тях.
Вървеше неговия кон юначен
през купища пари. И бе удачен
за всички този божи ден в Иран,
дъхтящ на вино, мускус и шафран.

Бе известен и Кей-Кавус тогава,
че Сиявуш, сина му, приближава.
Той нареди на Тус и Гив веднага
да го посрещнат, както се полага,
с литаврен гръм и строй… И ето
към шаха те поведоха момчето
сред викове и шум: — Сторете път! —
и грееше двореца пред синът.
Кадилници с ухание димяха,
а царедворци отстрани стояха,
отправили очи към този същ
топола-момък, хубав и могъщ.
Дивяха му се всички там, когато
се лееше над него дъжд от злато.
Щом зърна той баща си върху трона
сияен и с рубинена корона,
чак до земята се наведе в миг
и сякаш тайна шепнеше велик.
От трона стана и край него мина,
и го прегърна топло властелина.
До себе си го взе с ръка честита,
а след това и за Рустам попита.
Със името могъщо на Яздан
Кавус очи бе вперил замечтан
към своя син прекрасен и в забрава
вещаеше му той световна слава,
че беше умен, млад и прозорлив.
И затова бащата бе щастлив.
Той коленичи, сне за миг венеца
и вдигна своя поглед към твореца:
„Ти, боже, който сътвори небето,
създаде любовта за битието
и всичко най-добро под свода син —
дай щастие на моя славен син!“
Пристигаха във шахските палати
все нови гости с дарове богати
и славеха момчето всеки ден.
От всички беше той благословен.
По заповед пред младия герой
иранската войска премина в строй.
А царската градина бе красива,
събираше тя радостта най-жива
на хората под сладкозвучен руд,
в реки от вино и сред пир нечут,
какъвто не бе виждан дотогава
дори и във иранската държава.
След седем дена тоя пир премина.
След туй по волята на властелина
отвориха хазната за скъп дар
на Сиявуш, че беше син на цар.
Получи пръстен той, оръжие и броня,
престол, печат и шлем, седло за коня,
дирхеми златни в сърмени торбички,
елмази, дрехи от брокат и всички
богатства — не и шахския венец,
че за властта бе още младенец.
Години седем го изпитва шаха,
достойнствата му всички там видяха.
На осмата той беше увенчан
с венец от злато, пояс и колчан,
и мъдрости, извезани с коприна,
що трябва да познава властелина.
Достоен син на славен господар,
получи Кухистан витязът в дар —
земи обширни в неговото време,
Маверанах сега ги ний зовеме.