Фирдоуси - Шах-наме

Щом девет пъти се смени луната,
роди син Тахмине, с позната
осанка на Рустам: нов великан —
същински Сам, дори и Нариман.
И още щом дочу тя писък слаб,
реши, че ще го нарече Сухраб.
Един-едничък само месец мина,
а той бе сякаш вече на година.
На три години замечта за бой,
на пет — той беше истински герой;
а пък на десет — вече никой друг
не беше толкова юначен тук.
До Тахмине той спря и каза:
„Мамо, от тебе чакам истината само:
сред моите връстници — за какво
стърча над храстите като дърво?
Навярно моя род е исполин!
Ако ме питат — на кого съм син?
Кажи ми истината, че лъжата
ще бъде твойта гибел на земята.“
Така му отговори Тахмине:
„Да бе ме чул спокоен миг поне!
Баща ти е могъщият Рустам,
а пък деди — Зал, Нариман и Сам.
И затова достигаш ти небето,
че имаш древна сила във сърцето.
Откакто бог създаде тоя свят,
като баща ти друг не е познат
и няма никой по-велик и прям
от силата на твоя дядо Сам.“
Тогава тя целуна исполина
и му подаде нежно три рубина,
скъп талисман от златната кесия,
която много нощи тайно кри я,
че за сина бащата-великан
с писмо ги беше пратил от Иран.
И му продума: „Сине, да са святи
рубините, дарени от баща ти!“
А след това: „О, сине мой Сухраб,
да не узнае туй Афрасиаб,
че за тегло на нашата страна
срещу Рустам замисля той война;
аз знам — от завист той баща ти мрази,
ако започнат — господ да те пази.
И страх ме е от друго, сине мой,
узнае ли Рустам, че си герой —
при себе си веднага ще те вземе:
раздялата ще ме стопи без време.“
Сухраб продума: „Майчице красива,
кой чест такава може да укрива?
Потомък на герой, чиято слава
над тоя свят като мълва минава,
достоен мъж, по-светъл от лъча —
ми е баща — и аз да си мълча?
От трона аз ще смъкна Кей-Кавус,
в Иран не ще се чуе вече Тус.
Гударз, Новзар, Горгин, дори Бахрам
ще победя. И на Рустам ще дам
престола и иранската корона,
че той е като слънце в небосклона.
А след това войските към Туран
ще поведа и в битка — океан —
Афрасиаб ще махна от двореца
и сам ще взема на властта венеца.
Царица на Иран ще станеш ти.
Сърцето ми — в бой лъвски ще лети.
Рустам — Сухраб. Царе — баща и син.
Кой може друг да бъде властелин?
Където слънцето с луната свети,
там няма място за светилник трети.“

И след това така й каза той:
„Ще видиш, майко, как се води бой!
Но кон ми трябва, който със копита
на прах да мели даже и гранита,
да е газела по степта далечна,
по-бърз от птица и от риба речна
и който без умора всеки ден
да носи моя боздуган и мен.
Престолът, който вече ме вълнува,
пеша не може да се завоюва!“
От думите му светна Тахмине,
небето сякаш стигна с рамене.
Събра тя много племенни пастири
и заповяда всеки кон да дири.
Кон за Сухраб, но — силен и висок,
от другите коне по-бързоног.
И литнаха към Саманган табуни —
то сякаш се зададоха тайфуни —
и на площада спряха, а Сухраб
взе ласото си и в един арап
се вгледа и хвърли натам въжето,
но коня се отдалечи… догдето
той друг подгони из площада пак
и го смири, но конския гръбнак
на две се счупи в миг под великана.
И втори, трети там без дъх остана —
той се ядоса и се начумери,
безсилен кон добър да си намери,
залутан като в неизброден лес.
Тогава чу наблизо блага вест:
„От Рахш, Сухрабе, имам кон такъв
от огън по-горещ, по-бръз от лъв.
В степта сърце на него няма равно —
и птицата лети дори по-бавно;
на слънцето прилича и е вятър същ,
от него няма в боя по-могъщ;
скок-мълння, гърди като гранита;
той под земята ще убие кита;
като сърпа препуска по скалата
и плува като риба във водата.
А литне ли напред като стрела,
не ще се скрие всяка сила зла.“
Усмивка замени скръбта на княза.
Със почести, под песента на саза,
на път потегли той нетърпелив
и скоро срещна този кон красив.
С ръка могъща го допря Сухраб:
не трепна коня — значи, не е слаб.
И го погали — о, мечта заветна, —
той на гърба му пламенно се метна,
по-як от планината Бисотун,
а коня го помисли за паун.
И промълви Сухраб със глас спокоен:
„Благодаря, намерих кон достоен!
Сега без страх ще се сражавам аз,
Кавус не ще дочака светъл час.“
В града се върна той, на царя равен,
готов да тръгне смело в поход славен.
Той бе герой и бе от род най-знатен;
и в този край за поглед необятен
събра войска и както му е ред,
спря дядото на царя за съвет
и му разказа, че с войска в Иран
ще търси сам баща си великан.
Разбрал от своя внук това, мъдреца
разкри хазната златна на двореца
и нареди: с пари, коне, камили —
безбройната войска да се подсили,
доспехи нови да се купят тук…
Бе дядото предраг от своя внук,
и щедър за успеха му — дори
той неговите войни надари.