Джон Апдайк - Заека се укроти

— Отслабнал си — казва, и най-после се отдръпва.

— Малко по-малко дебел — отговаря й. — Имам още много да отслабвам, преди да задоволя лекарите и Дженис. — Струва му се съвсем естествено да спомене Дженис, въпреки че трябваше да насили езика си да го изговори. Телма е наясно с положението, и така беше още от самото начало. Цялата връзка бе нейна идея, въпреки че той бе свикнал с нея през годините и я бе включил в живота си. Походката й, когато се отдалечава от него и влиза във всекидневната, е вдървена. Тя леко се поклаща; артритът е част от лупуса.

— Дженис — повтаря тя. — Как е Жената — чудо? — Веднъж бе споделил, че нарича Дженис така, и Телма не бе забравила. Жените никога не забравят, особено това, което ти се иска.

— О, все си е същата. Гледа постоянно да е заета във Флорида с най-различни кръжоци, тя е нещо като бебето в нашия блок, а освен това е и шикса 13 13 Шикса — подигравателно за жена нееврейка. — Б.р. . Няма да я познаеш, толкова всезнаеща е станала. Страхотна е на тенис, казват ми го хора, дето играят. — Осъзнава, че започва да проявява прекомерен ентусиазъм. — Но с удоволствие си тръгнахме. Стана студено. През март беше ужасно мрачно. Тук поне го очакваш и имаш нужните дрехи.

— Така и не си ни разказал за инфаркта. — Това „ни“ е малкото отмъщение, задето още в самото начало спомена Дженис. Влачиш брачната си половинка след себе си като сянка, даже и в леглото; сянката й пада и върху чаршафите.

— Не го смятам за нещо, с което да се хваля.

— Научихме от малкия Рой. Познавал някакво момче, което познава Нелсън. Хлапашката мрежа. Представи си, как се почувствах, когато го научих по този начин. Любовникът ми за малко да умре, и да не ми каже.

— Как бихме могли, аз или който и да е, да ти каже? За такива неща не се продават готови картички по магазините.

През последните години двамата с Дженис все по-рядко се виждаха с Харисънови. Заека и Рой израснаха заедно в Маунт Джъдж и играеха в гимназиалните баскетболни отбори, които, водени от треньора Марти Тотеро, бяха шампиони на лигата през две от трите им години в гимназията. Но никога не е харесвал Рони: шумен, нахакан, с груба физика, вечно се перчеше в съблекалните, пляскаше останалите с навита мокра кърпа по коремите, тероризираше играчите в детския отбор. Подобен тип простаци не дразнят жените толкова, колкото се дразнеше Хари. Част от възхищението му към Телма бе в това, че успява да го търпи, да толерира сексуалните му игрички и външно да си остане толкова морална, обикновена, типична учителка. Не съвсем обикновена: без дрехи тялото й е някак си по-привлекателно, отколкото би си помислил, като я гледаш с дрехи. Първия път, когато спаха заедно, гърдите й бяха като на момиче от Плейбой — зърната й приличаха на съвършени миниатюрни копчета на звънец.

— Какво да ти предложа? — пита Телма. — Кафе? Бира?

— И двете са забранени за новата ми личност. Имаш ли нещо като диетична кока-кола или пепси? — Спомня си тъпичкото треперливо гласче на Джуди, докато пееше песничката от рекламата на кока-кола по дългия лъкатушен път към брега.

— Разбира се. И ние вече не пием толкова, откакто се отписахме от „Летящия орел“.

— Няма ли да се връщате?

— Едва ли. Чухме, че пак са вдигнали таксите, което може би не си забелязал, нали си богат, плюс оценката за възстановяването на двете игрища близо до шосето, дето вечно ги рушат хулиганите. Още преди три години Рони изчисли, че му излиза над осемдесет долара на игра, просто не си струва. Сега в Орела има една съвсем нова, по-млада групичка, която контролира всичко. Променили са атмосферата. Станала е твърде юпи.

— Лошо. Ще ми липсва да играя със стария Рони.

— Защо? Та ти не го понасяш, Хари.

— Харесва ми да го побеждавам.

Телма кима, сякаш потвърждава собствения си принос към победите на Хари над Рони. Но не може другояче, просто обича този мъж, нежната му обърканост, студеното му кораво сърце, необрязания му член, надменното му поведение, и, умирайки бавно, си е позволила удоволствието да изразява тази любов, доколкото Хари е в състояние да я понесе. Сдържала е най-силните си чувства, и връзката е обогатила отношенията й с Бог, дала й е нещо, за което да се чувства виновна, нещо, което да обсъжда с него. Това, че е прелюбодейка, може би обяснява лупуса й. Това, че заслужава да бъде наказана, Го прави по-справедлив.

Влиза в кухнята, за да налее безалкохолните. Заека тихо обикаля всекидневната; в подготовка за идването му тя е спуснала не само тясното перде на входната врата, но и широките щори върху големите прозорци. Стаята е за окайване с тъмнината си, сякаш дори слабата светлина от прозорците е в състояние да проникне през кожата й и да ускори разрушаването на клетките й с тихата си погребална претрупаност. Телма, въпреки че може да бъде много дива, с жилка на неподчинение, сякаш предизвиква да бъде прокълната, поддържа съвсем стандартен вътрешен декор. Столове с тапицерия на цветя и широки дървени облегалки, плюшен шоколадовокафяв диван с разхвърляни възглавнички от брюкселска дантела и жълтеещи ажурени покривчици, малки безсмислени лакирани поставки и табуретки; столче за крака, върху което е нарисувана стара воденица, симетрични лампи, върху чиито порцеланови основи има английски ловни кучета, обрамчени в позлатени овали, тапети с потискащ неоколониален десен в кален цвят и върху всяка равна повърхност наслагани допълнително птички и полускъпоценно стъкло, и порцеланови елфи и папагали, и снимки на бебета и абитуриенти в рамки, и миниатюрни чинийки и чайници от кована мед и калай, предмети, около които се бърше прахът, но никога не се разместват. Тази предна стая, като се изключи телевизорът, стоящ тромаво в ореховия си шкаф, с нейното сиво-зелено лице и перука от покривчици и финтифлюшки бе досущ като извадена от юношеството на Хари, когато той плахо отиваше на гости у момичета, чиито майки излизаха от кухнята, подсушавайки ръце в престилката, за да го приветстват в точно такива неподвижни претрупани стаи. В сравнение с нея къщите, които е споделял с Дженис, са били леко разхвърляни и празни, което все пак му даваше пространство да диша. Тази стая е толкова доизкусурена, че има чувството, че в нея би трябвало да е мъртъв. Мирише на всичките онези застрахователни полици, които Рон е продал, за да купи мебелите.