Джон Апдайк - Заека се укроти

— Сигурно, за какво се е разбързал така? На кого е сърдит?

— Най-вероятно на мен — казва Пру. — Вече съм се отказала да се чудя защо.

Хари бръква в джоба на карираните си панталони за голф и изважда няколко подставки за голфови топки и пластмасов маркер за топка с две букви В на него — Валхала Вилидж. После бръква в другия и напипва изпъкналите нащърбени ключове и ключодържателя. Подхвърля ги към Дженис:

— Дръж!

Ръцете й се стрелват нагоре в женска паника. Ключовете прелитат покрай тях и я удрят по корема. Това малко усилие, тършуването за ключовете и подхвърлянето, го изморява, като че ли ръцете му са от памук. Спонтанното удоволствие от купуването на сладкиш за внучката му беше изчезнало. Тя не си избира фъстъченото блокче „Плантърс“, както си бе представял, а „Скай бар“, което според него със сигурност беше вредно за зъбите с петте си вида лепкав пълнеж в петте изпъкнали отделни блокчета чист шоколад. Той рови в страничния джоб на панталона си, който е толкова стар, че карето е избледняло, а ръбовете на джобовете са потъмнели от години бъркане с потни ръце. Изважда портмонето и се застоява малко пред щанда с десерти, размишлявайки дали да не си купи още едно захаросано блокче слепени ядки. Този път може да извади късмет и да уцели някое, което да не е счупено в опаковката. После решава да не купува, и без това яде прекалено много боклуци, както казва Пру, а и тукашният му лекар, доктор Морис. В последната възможна секунда, когато чернокожата жена вече е застанала зад касата и брои рестото му за „Скай бар“-а, той решава в крайна сметка да си купи десертчето с карамелизирани фъстъци. Обожава не толкова дъвченето и поглъщането, колкото усещането на първото, нащърбеното ронливо парченце в устата си, първото правоъгълно блокче, което бавно се разтапя. За негова изненада и възмущение сега не само че не получава ресто от долара, който беше дал, ами дължи още пари на чернокожата жена зад касата, с кожа като неразредена черна матова боя, която рядко се среща в Щатите — сиво-черно, сигурно е хаитянка или доминиканка. Флорида е пълна с такива емигранти. Още няколко цента, за щатски данъци. Летищни цени, изнудват те, защото нямат конкуренция. А без конкуренция се стига до социализъм, където всеки се възползва, и икономика като в Куба и Хаити. Той поглежда към списанията на щанда. На горния рафт са подредени „голите“ списания, опаковани в прозрачно фолио, напечатани листове хартия, сред които се крият момичета с широко отворени уста, като че ли непрекъснато се чудят на собствените си материални придобивки — Хастлър, Галери, Клуб, Пентхаус, Уи, Лайв, Фокс. Той си представя как си купува някое, предизвиквайки неодобрението на хаитянката — всички от Карибите са евангелистки фундаменталисти, ходят в църкви с тенекиени покриви, където призовават света да свърши сега, — и как се промъква вкъщи със списанието и докато Дженис спи или готви, или е навън на някоя от сбирките си, разглежда до насита големите снимки на розови срамни устни и щръкнали цици, и надигнати дупета, снимани отзад така, че избръснатите путки да се виждат с тъжната си малка анатомия като стриди. С тъга си представя, че няма да се възбуди достатъчно, че ще бъде обзет от скука и ще се смути от цената. Тези дни списанията струват четири долара и двайсет и пет цента, обещавайки Секси сирени в сауната и Кара Лот се разгорещява, и Орален секс: гастрономически пътеводител. Колко сме отвратителни, като се замисли човек — месо за еднократна употреба, но настървени да получим удоволствие. — Хайде, дядо, какво се бавиш?

Те забързват след другите, които са изчезнали. Лъскавата, завързана с панделка главица на Джуди го изнервя, подскачайки първо от едната му страна и после от другата, като ключовете от колата, които трудно намери. Дженис непрекъснато му вика, че е непохватен и изкуфял, когато самата тя не можеше да хваща, нескопосана глупачка. Ако отвлекат внучката им докато е с него обаче, наистина ще се окаже изкуфял.

— Внимателно — казва той на Джуди на върха на ескалатора. — Избери си стъпало и застани на него. И внимавай да не стъпиш на процепа. — Когато стигат долния край, той й казва: — Добре, слизай, но не прекалено рано, не се притеснявай, ще стане. Добре, браво.

— Непрекъснато се возя на ескалатори по магазините — казва му тя, нацупвайки стиснатите си устни, с петънца разтопен шоколад в ъгълчетата.

— Къде, по дяволите, са другите? — пита той. Не среща нито едно познато лице сред загорелите от слънцето шумни пътници, които се блъскат на долния етаж на югозападното летище на Флорида. Металното усещане за смърт, което гложди корема му, отеква и в това пространство с високи тавани, което прилича по-малко на канал или гробница. Всички са му непознати, като че ли е слязъл в ада.