Джон Апдайк - Заека се укроти

Тя казва, за да прикрие първоначалното неудобство от срещата им:

— Добре изглеждаш, Хари. Слънчевият Юг ти се отразява добре.

Какво означаваше тази целувка по устата? Леката й настойчивост? Някакво тъжно съобщение. Двамата с Нелсън така и не си паснаха напълно.

— Май само ти мислиш така — отговаря той и хваща чантата на рамото й. — Дай да ти помогна с тоя багаж. Ще взема чантата — и започва да я дърпа.

Пру премества палтото и играчките, за да протегне ръка, и го пита:

— Мислиш ли, че е редно?

Хари се ядосва:

— Защо всички се държите с мен така, като че ли съм някакъв проклет инвалид? — все едно говори на въздуха. Дженис и Пру се прегръщат с фалшив ентусиазъм, а Нелсън крачи напред по дългия сив коридор със заспалия Рой на рамото. Хари с раздразнение забелязва, че Нелсън, явно, се е подстригал преди няколко дни, но бръснарят му е оставил от онези опашчици като опашка на плъх, която виси над яката му под уголемяващото се плешиво петно. На колко години си мисли, че е? На седемнайсет ли? Малката Джуди се мъчи да настигне баща си, но той не я изчаква и не поглежда назад. Момиченцето е достатъчно голямо, за да усети, че не трябва да жертва цялата си гордост и да хуква след него в хубавите си официални дрешки за из път. Облечена е с морскосиньо зимно палто над розова лятна рокличка, розовият й ръб се показва изпод палтото, а босите й крачета стърчат отдолу, по-дълги, отколкото си ги спомняше от ноември. Това, което го трогва обаче, е задната част на главичката й — лъскавата й морковеночервена коса е сплетена и вързана с ефектна колосана бяла панделка. В тази панделка има нещо от католическото възпитание на майка й, гиздейки девицата или малкия Исус, или който и да било за парада, сякаш отива на разходка из небето. Гладката косица на Джуди, подскачащата плитка, докато се опитва да не подтичва, послушният начин, по който носеше ефектната панделка, която майка й беше вързала, карат Хари да се усмихне. Ускорявайки крачка, той я настига, навежда се и казва:

— Хей, красавице. — Поема ръката, която тя му подава с детински рефлекс. Ръката й е влажна и той се изненадва както от целувката на майка й. Главата й с разделена на път коса стига малко над кръста му. Дженис му беше казала, че се оплаквала на майка си, защото е най-високото момиче в класа. Гадните момчета я дразнели.

— Как върви училището? — пита я.

— Мразя го — отговаря Джуди. — Пълно е с деца, които се мислят за големи клечки. Момичетата са най-гадни.

— А не смяташ ли, че ти си голяма клечка?

Тя се замисля над това:

— Някои от момчетата непрекъснато ме дразнят, но аз им казвам да отиват на майната си.

Той цъка с език:

— Това е доста грубичко за трети клас.

— Не е — отговаря му тя. — Дори учителката понякога казва „по дяволите“, когато я вбесим.

— Как я вбесявате?

Джуди се усмихва нагоре към него с бързата широка усмивка на майка си, но без гънките в ъгълчетата на устата.

— Понякога всички започваме да си тананикаме със затворена уста, за да не види кой си мърда устните. Преди няколко седмици ни беше накарала да пеем коледни песни и едно от онези момчета, дето се мислят за големи клечки, каза, че това е против религията на родителите му и че баща му е адвокат и ще я осъди.

— Той май е като таралеж в гащите — казва Заека.

— Дядо. Не говори мръсотии.

— Това не са мръсотии, просто казвам къде боде. Много по-мръсно щеше да е, ако бях казал, че е таралеж в задника. Хей, ето оттук си купих фъстъчения десерт, който подуши. Искаш ли един?

— Първо питай мама.

Хари се обръща и изчаква двете майки, които вървят рамо до рамо с наведени глави, да ги настигнат.

— Пру? — провиква се. — Нечии зъби ще се развалят ли, ако купя на Джуди захарна пръчка?

Тя разсеяно го поглежда, но не забравя да се усмихне:

— Предполагам, че от една няма да умре, въпреки че двамата с Нелсън се опитваме да не й даваме такива боклуци.

— Каквото и да й вземеш, Хари — добавя Дженис, — трябва да вземеш същото и за Рой.

— Но Рой спи и освен това е два пъти по-малък.

— Да, но ще разбере, че предпочиташ Джуди — казва Пру. — Тъкмо излиза изпод сянката й.

Малката Джуди да хвърля сянка? Той дали беше засенчвал Мим? Тя определено беше избягала доста далеч от Даймънд Каунти, ако това означаваше нещо. Беше минала в лентата за висока скорост към Лас Вегас и там беше и останала.

— И не се бавете — казва му Дженис. — Или ми дай ключовете да влезем в колата. Имат още две чанти, които са ги накарали да оставят в багажното в Нюарк. Нелсън сигурно вече е там.