Джон Апдайк - Заека се укроти

Хари и Дженис стигат до изход 5. Хората слизат от самолетите на тумби. Някой надут суетен тип с три чанти или някоя изкуфяла стара дама с бастун винаги принуждават останалите да се скупчват зад тях. Човек започва да се чуди дали не прекаляваме с грижите за инвалидите.

— Ето ги — най-накрая казва Дженис и тихичко промърморва на Хари: — Нелсън изглежда изтощен.

Не толкова изтощен, мисли си Хари, колкото гузен. Синът му държи собствения си син в лявата ръка, а дясното му око се присвива и клепачът сякаш трепва, като че ли някой може да го удари от тази незащитена страна. Рой сигурно е заспал по време на полета, защото е облегнал главичката си на врата на баща си, търсейки възглавница, но очите му са отворени с онзи чист детински поглед. Пълните му устнички са безмълвни, по тях проблясва слюнка. Хари отива напред да поеме тежестта от сина си, но Нелсън сякаш не иска да му го даде, като че ли собственият дядо на детето е някакъв похитител. Рой също не се пуска. Хари раздразнено свива рамене и се отказва. Навежда се и целува гладката бузка на Рой, по-нежна от кадифе, още топла от съня, и стисва малката, студена и влажна ръка на сина си. През последните няколко години Нелсън си е пуснал мустак — туфесто кафяво петно, не по-широко от носа му. Нежните устни под него, изглежда, никога не се усмихват. Хари напразно се взира в това боязливо лице с кафяви очи, за да открие някаква следа от собственото си синеоко лице. Нелсън е наследил напрегнатите, добре оформени черти на Дженис, както и прозиращото в очите смущение, но обърканият поглед отива повече на жена, отколкото на мъж. Лошото е, че високото чело на Дженис и рядката й мека коса в Нелсън са се превърнали в напредваща плешивост. Между слепоочията му е останал прозрачен триъгълник коса, която скоро щеше да се превърне в островче, или кръпка, а на задната част на главата му, когато се обръща да целуне майка си, ивицата гола кожа се разширява. Решил е да пътува с износено синьо дънково яке, облечено върху официална риза на розови райета с бели маншети и якичка. Изглежда леко наперен, като женена рок звезда или гангстер през почивните дни. На едното му ухо проблясва малка златна обеца.

— Мммуа! — казва Дженис в края на целувката си. Научила се е да издава такива звуци тук, сред прекалено изразителните еврейки.

Хари внимателно поздравява Джудит и Пру. След по-малко от месец слабичкото момиченце ще стане на девет години. То е като скица на жена, но не в реални размери и не толкова оформена. Червенокоса като майка си. С красива кожа и поруменели под луничките бузи, чертите на лицето й — мигли, вежди, уши, нос, устни, които бързо разкриват зъбите й — са плашещо перфектни, прекалено лесно могат да бъдат разбити. Когато се навежда да я целуне, той вижда пред ухото й сиянието на незабележим детски мъх. Има ясните зелени очи на Пру и косата й с цвят на морков, но крехката й изправена фигурка и издълженото спокойно лице все още не са прекършени, както животът в един момент беше пречупил Пру, от което красотата й, дори когато беше на двайсет и четири, избледня, и сега тя изглеждаше леко непохватна, и сякаш отпусната. След девет години брак с Нелсън тя е още по-огорчена и тромава. Тя харесва Хари и той също я харесва, въпреки че така и не намериха начин да го изразят.

— Каква двойка красавици — казва сега той за майката и дъщерята.

Малката Джуди сбръчква носле и казва:

— Срамота, дядо пак е ял някакъв десерт. Усетих го, нещо с фъстъци, сигурна съм. Даже има малко залепнало по зъбите. Срамота.

Той се засмива на това обвинение, на точността му и на пенсилванско-холандския начин, по който момичето беше произнесло „срамота“. Местните диалекти вече бавно отмират, но децата имитират възрастните с абсолютна точност. Джуди сигурно е дочула как Нелсън и Пру, а вероятно и Дженис, обсъждат теглото му и провалените диети. Ако го обсъждат, значи здравословният му проблем е по-голям, отколкото смята. Явно, изглежда зле.

— Ужас — казва той засрамено. — Вече нищо не мога да скрия от вас. Пру, как се отнася светът с теб? — и той се навежда да я целуне по бузата.

Снаха му го изненадва, като го целува право в устата. Извитите й надолу устни сякаш са изпълнени с огорчение, но целувката й отеква в него топла, мека и пухкава като възглавница. Някогашната слаба, прегърбена фигура, бременната приятелка католичка на Нелсън от Охайо, секретарката в университета Кент на име Тереза Лубел се беше промъкнала в живота им и изведнъж се беше превърнала в преносителка на гените му във вечността. Пру е наедряла, без да изглежда дебела, от онова далечно лято, когато я видя за пръв път в сенчестата къща на мама Спрингър. Сякаш невидими лостове леко бяха раздалечили костите й и нов слой калций се беше вклинил в тях. Кожата нежно се беше разпънала, за да ги побере, и сега тя изглеждаше по-едра. Лицето й, някога тясно като на Джуди, сега на моменти прилича на сплескана маска. През годините, в които се бе превърнала в корава съпруга и майка, тя беше позволила да отрежат дългата й права коса и да я накъдрят на рунтави криле малко като прическата на Сфинкса. Беше си облякла лек кариран костюм, измачкан от трите часа път и грижи по децата. Под материята от триизмерни ромбове и квадратчета в черно, кафяво и бяло налетите й бедра и рамене изглеждаха още по-едри. През рамото й е преметната синя пътна чанта, а в ръцете си стиска сиво вълнено палто, две детски якета, няколко гланцирани детски книжки, илюстрирани по сутрешни телевизионни предавания, парцалена кукла с изпъкнало бежово лице и надут гумен динозавър. Ръцете й са големи, със зачервена, напукана кожа на кокалчетата. Ръцете на майка му бяха такива от пране и миене на чинии. Защо ръцете на Пру бяха станали такива във времето на технологиите? Той стои втренчен в нея, замаян от целувката й. Това, че имаше жена и деца, навремето скоро му беше писнало, но той не престана да се радва на факта, че имаше снаха. От плът и кръв.