Джон Апдайк - Заека се укроти

Цялото семейство продължава да я нарича „фирмата“, тъй като първоначално представляваше фирма за продажба на коли втора употреба, собственост на Фред Спрингър, мъртвия Фред Спрингър, който според вдовицата му Беси и дъщеря му Дженис се беше преродил в Нелсън. И двамата бяха жилави хитри дребосъци. Точно затова Хари и Дженис прекарваха половината година във Флорида, за да може Нелсън да поуправлява малко фирмата. Хари, главен търговски представител от десет години, а заедно с него и Чарли Ставрос, който лавираше между тях, изобщо не беше споменат в завещанието на мама Спрингър, въпреки че живя с нея толкова години в голямата й мрачна къща на Джоузеф стрийт и я слушаше да бръщолеви какъв светец бил Фред и да се оплаква от подутите си глезени. Всичко отиде на Дженис, като че ли той беше някакъв неприличен инцидент в династията на Спрингър. Къщата на Джоузеф стрийт, в която Нелсън и семейството му живееха, за да покриват поддръжката и данъците, сигурно в момента струваше триста хиляди. Юпитата настъпваха през планината от Северен Брюър към Маунт Джъдж и това оскъпяваше имотите. Вилата в Поконос, където дори цените на колибите в гората бяха скочили, и самата земя около фирмата — четири акра покрай шосе 111 на запад от реката, можеше да докара около един милион от някоя от високотехнологичните компании, които през последните години превзеха Брюър, за да се възползват от празните фабрики и опитната, но депресирана работна ръка и старомодния, евтин начин на живот. Дженис е богата. Заека би искал да сподели с нея чувството за внезапно обзелия го студ, сянката на някакъв божествен самолет, но черупката, в която се е скрила, го отблъсква. Роклята на талията й е плътна и студена като влажна кожа. Той е сам с предчувствието си.

Тълпа посрещачи се е събрала в този вторник след Коледа на последната година от властта на Роналд Рейгън. Дребен човечец с типичната за евреите прегърбена стойка и странна ловкост се мотае около тях и се провиква към жена си зад него, като че ли Енгстръмови не съществуват.

— Хайде, Грейс!

Грейс, мисли си Хари. Странно име за еврейка. Може пък да не е. Имат библейски имена като Рейчъл и Естер, но невинаги. Някои са Барбра, Бети. Още не е свикнал с евреите тук, учи се от тях, опитва се да възприеме философията, която ги кара така жадно да се вкопчват в живота. Опитва се да свикне с хора като този прегърбен стар човечец с розова карирана риза и червени като червило панталони, който се затичва като че ли кацащият самолет е последният влак от Варшава. Когато Хари и Дженис обмисляха да се преместят тук, техните съветници по избора на Флорида, и най-вече Чарли Ставрос и Уеб Мъркет, им казаха, че частта откъм залива е християнска, а онази откъм Атлантика е еврейска, но Хари не забелязва разлика. Що се отнася до кръга му от познати, цялата Флорида е толкова еврейска, колкото Ню Йорк, Холивуд или Тел Авив. Всъщност в блока, където живеят, двамата с Дженис са нещо като всеобщи любимци, тъй като не са евреи, и всички ги смятат за мили. Дребният старец беше поне на седемдесет. Наблюдавайки го как се втурва и подскача на зигзаг между облицованите столове, за да стигне пръв на изхода, Хари със съжаление усеща тежестта си — според най-щадящия кантар 104 килограма, които на петдесет и пет годишна възраст го обгръщат като одеяло и които десетилетията трупат върху него един след друг. Тукашният лекар непрекъснато му казва да намали бирата и похапванията. Всяка нощ, след като си измие зъбите, той се зарича да го направи, но на следващия ден отново изпитва глад за нещо солено и лесно за дъвчене. Какво му беше казал старият му треньор Марти Тотеро в края на дните си? Нещо от сорта, че когато остарява, човек непрекъснато яде, и то все неподходящата храна. Понякога Заека изпитва усещането, че ще припадне от влаченето на това тяло. Малки пробождания дразнят ребрата му и се надигат към лявата му ръка. Има моменти, когато се задъхва и усеща гърдите си напълнени с нещо тайнствено, с някаква притискаща го субстанция. Когато беше малък и се стряскаше, че нещо го боли, възрастните около него с усмивка отхвърляха притесненията му. Сега вече той определено беше възрастен и трябваше сам да се присмива на страховете си.

Едно пъстроцветно осмоъгълно магазинче, в което се продаваха вестници и списания, бонбони, коралови сувенири и смешни тениски с надписи, гласящи какъв рай е Югозападна Флорида, смекчава суровата сивота на летището. Дженис се спира и казва:

Читать дальше