Джон Апдайк - Заека се укроти

Алекс, най-големият, добавя с превзетия си зубрачески маниер:

— Е, да ви кажа, наркотиците в Калифорния стигнаха дори и до мен, затова се зарадвах, когато излезе тая работа във Феърфакс. Искам да кажа, че всички ги ползват. По цял уикенд, по плажовете, по скоростните магистрали, всички са друсани. Как да отгледаш семейство? Или пък да спестиш някакви пари?

Момчетата й вече са мъже, с по няколко сиви косъма и ситни мъдри бръчици около очите, със съпруги и малки деца, внуци на Телма, които разчитат на бащите си за закрила в буренясалата джунгла на живота. В очите на Хари момчетата й изглеждат по-зрели, отколкото Рони, в когото винаги ще вижда противното хлапе от Ченерич Али, и гръмогласния фукльо от съблекалнята от дните в гимназията. Хората, които някога е обичал, му се изплъзват, но Рони вечно е там, като миризливата долна част на собственото му тяло, като боксерките му, които се цапат всеки ден.

Рони играе ролята на опечаления вдовец като по учебник, изглежда, сякаш е минал през центрофуга, белите му мигли стърчат от зачервените от сълзи клепачи, къдравата му коса с цвят на пиринч е оредяла и посивяла над клепналите уши. Заека се опитва да превъзмогне старото си отвращение, старата им вражда и изразително стиска ръката му и казва:

— Наистина съжалявам.

Но старият враждебен зъл дух светва в лицето на Харисън, някога месесто, а сега изпито и хлътнало и жилесто. Като поглежда към синовете си и кратко кимва с глава настрани, той умишлено грубо хваща ръката на Хари и го отдалечава от обсега на слуха им, няколко крачки встрани по изровената изсъхнала кал. Казва му със забързания доверителен тон между мъже в спортна хватка:

— Мислиш, че не знам, че години наред чукаше Телма ли?

— Аз, аз не съм се замислял особено какво знаеш и какво не знаеш, Рони.

— Копеле такова. Онази нощ, когато се разменихме там, на островите, беше само началото, нали? Продължи да се виждаш с нея и тук.

— Рон, май каза, че си знаел. Трябвало е да питаш Телма, щом ти е било любопитно.

— Не исках да я тормозя. Тя се бореше за живота си, а аз я обичах. Към края говорихме за това.

— Значи все пак си я изтормозил?

— Тя искаше да си облекчи съвестта. Копеле такова. Старият майстор. Ти си най-студеното и егоистично копеле, което съм срещал.

— Защо? Какво ме прави толкова лош? Може да ме е искала. Може благосклонността да е била взаимна. — Над рамото на Рони Хари вижда как опечалените се сбогуват, колебаят се, осъзнават напрежението в този припрян разговор. Харисън е почервенял, вероятно Хари също. Казва му:

— Рони, хората ни гледат. Моментът не е подходящ.

— Няма да има друг подходящ момент. Не искам да те виждам, докато съм жив. Отвращаваш ме.

— Е, и ти ме отвращаваш. Винаги си ме отвращавал, Рон. Имаш кур вместо глава. Кой може да вини Тел, че от време на време си е давала малко почивка от това да ти яде лайната?

Лицето на Рони е съвсем червено, а очите му сълзят; така и не е пуснал ръката на Хари, сякаш тази хватка е последният му топъл досег с мъртвата му съпруга. Гласът му се снижава с нова настойчивост. Хари се принуждава да се наведе, за да го чуе.

— Не ми пука, че си я чукал, това, което ме съсипва, е, че си го правил, без въобще да ти пука. Тя беше луда по теб, а ти просто се наслаждаваше. Нарцистичен нещастник. Пропиля си живота по теб. Погази всичко, в което искаше да вярва, а ти въобще не го оцени, не я обичаше, и тя го знаеше, самата тя ми го каза. Каза ми го в болницата и ми поиска прошка. — Рони си поема дъх, за да продължи, но сълзите го давят.

Гърлото на Заека също го дращи, когато се сеща за Телма и Рони накрая, как бе предала любовника си, когато в тялото й вече нямаше любов.

— Рони — прошепва му — оценявах я. Наистина. Страхотно се чукаше.

— Нещастник такъв — е единственото, което успява да каже Рони, отново и отново, а след това и двамата се обръщат към опечалените, които чакат да изкажат съболезнованията си и да се качат по колите си, и да спасят каквото е останало от тази гореща, мъглива неделя. Из целия окръг Даймънд Каунти има морави за косене и градини за плевене. Дженис и Уеб са сред чакащите. Сигурно се досещат за какво е бил разговорът, всъщност повечето от присъстващите вероятно се досещат, даже и тримата синове. Въпреки че винаги е бил дискретен при посещенията си в Ароудейл, криеше тойотата си в гаража й и никога не се остави да бъде хванат в леглото с нея от някое болно дете, прибрало се по-рано от училище, или от някой техник, влязъл през незаключената врата, тези неща все пак се разпространяват, както автомобилна гума, трябва й само дупчица от карфица и въздухът изтича. Хората го усещат. Слухът е плъзнал, или тепърва ще плъзне. Е, да го духат, както каза Джорджи. Всички да го духат, включително невръстната булка на Уеб, която, ако се съди по фигурата й, може да е бременна. Този Уеб, ега ти човека.