Джон Апдайк - Заека се укроти

Той вдига поглед, неуверен какъв ефект е произвел този негов спомен, а малката групичка опечалени, доловили вероятно в този странен коментар гласа на Телма, и успели да пробудят спомена за онзи донякъде даскалски, язвителен и сух неин маниер приживе, или може би усетили нуждата на свещеника да бъде спасен от призрака на това неоправдано страдание, учтиво се подсмихват. С облекчение облеченият в кафяв костюм мъж като домакин на телевизионно шоу с неясен речник преминава към дежурните уверения, псалма за зелените поля, стиховете от Еклесиаста, че за всичко си има време, химнът, който гласи, че сега денят приключва.

Хари седи до подсмърчащата Дженис в полицейския й тоалет и си мисли за дивата, гола Телма, която бе познавал, и колко малко общо имаше тя с жената, описвана от свещеника; но може би онази Телма на свещеника е била толкова реална, колкото и тази на Хари. Жените са актриси, напасват ролята си според всяка малка публика. Нейната роля спрямо него бе да го обожава, да предоставя тялото си в негова служба, сякаш се отказваше от него. Тялото й бе болно и бледо и криеше смърт като черна копринена кутия. В позата й на безпомощна пленница на странната потребност да обича имаше някаква смътна обида, нещо пренебрежително. Това, че той не бе в състояние да я обича както тя него, при свойствената му относителна разсеяност, й носеше удовлетворяващо чувство за самонаказание, ирония, която й доставяше удоволствие. И въпреки това, колкото и често да я напускаше, никога не искаше да я изостави. Призракът й с безжизнени очи се притиска в него, когато се изправя за молитвата, застава плътно до гърдите му и с дъх на прокиснало мляко мълчаливо го умолява да не си тръгва. Дженис отново подсмърча, но Хари пази своята скръб за Телма дълбоко в сърцето си, знае, че Дженис не би искала да я види.

Навън, на смущаващата слънчева светлина, Уеб Мъркет, с лице, набраздено с бръчки от усмивки, и цигара, която все още се полюшва от издължената му като на камила горна устна, се спира от групичка на групичка и представя новата си жена, срамежливо момиче на около двайсет години, по-младо от Нелсън, по-млада от Анабел, пухкава дребна блондинка, облечена в тъмни волани, приличаща на тюлен, като младши шампион по плуване без ясно изразени издутини. Уеб определено ги харесва закръглени. Хари я съжалява за това, че е повлечена в този религиозен склад, за да погребе съпругата на бивш партньор по голф на мъжа й. Синди, предишната съпруга на Уеб, която Хари бе обожавал толкова много години, също е тук, сама, изглежда тантуреста и раздразнителна, и нестабилна върху черните си обувки на висок ток, изрязани като сандали, когато стъпва върху гъсто обраслите с трева бразди в червената пръст, които заместват паркинга пред църквата. Докато Дженис остава с Уеб и булката му, Хари кавалерски отива при застиналата като буца, примижала срещу слънцето Синди.

— Здрасти — казва, и се чуди как е възможно така да се запусне. Придобила е стандартната женска форма за Даймънд Каунти — гърди като етажерка и задник, сякаш е понесла пейка със себе си. Скъпото й дребно лице с фини черти, което някога изглеждаше загадъчно с момчешката си игривост, чипото си носле и раздалечените очи, е обрамчено от тлъстини и подчертано от няколко пласта гуша; няма врат като онези руски кукли, които влизат една в друга. Косата й, която навремето бе късо подстригана, сега е тупирана и накъдрена в онази бухнала прическа, която в момента е на мода сред младите жени. Това още повече засилва пълнотата й.

— Хари. Как си? — гласът й е погребално приглушен и тя протяга мека длан, широка като мечешка лапа, за да се здрависат; той я поема, но също под влиянието на тъжния повод се навежда и залепва целувка върху влажната й пищна буза. Изражението й на раздразнена буца леко се отпуска.

— Не е ли ужасно това с Тел? — пита тя.

— Аха — съгласява се той. — Но се очакваше от много време. Тя го очакваше — предполага, че няма нищо нередно в това да даде да се разбере, че е бил наясно с мислите на мъртвата жена. Синди беше там, на Карибите, в онази нощ, когато си размениха партньорите. Той искаше Синди, а се бе оказал с Телма. Сега и двамата са отвъд всякакво желание.

— Усеща се, нали? — казва Синди. — Искам да кажа, че когато си толкова болен, усещаш, че времето ти наближава. Усещаш всичко.

Заека си спомня малкото кръстче във вдлъбнатината на шията й, което се виждаше, когато беше по бански, и че както много други от нейното поколение, си падаше по разни ексцентричности — астрология, предчувствия, но не чак толкова, колкото гаджето на Бъди Ингълфингър, Валери, истинска старомодна хипарка, висока метър и осемдесет и цялата в мъниста.