Джон Апдайк - Заека се укроти

Наистина, мисли си Хари, изобщо не си великан. Нелсън му се струва странно точен, възмутен и възбуден, като скъп часовник, на който някое зъбче от зъбното колело се е счупило или смазката е клеясала. Хлапето непрекъснато подсмърча и си пали друга цигара, въпреки че изобщо не можа да се наслади на току-що изгасената. Непрекъснато си пипа носа, като че ли мустакът го боли.

— Е, вярно е — казва Хари спокойно, за да успокои сина си, — вярно е, че вановете никога не са вървели по мед и масло, и Тойота са наясно, че имат негодна кола. Смятат напълно да обновят асортимента до 91-ва година. Харесва ли ти новата кресида?

— Адски е тъпа, ако питаш мене. В нея няма нищо ново. Е, малко по-голяма е, двигателят е увеличен от 2,8 на 3,0 кубика и е с двайсет и четири клапана вместо с дванайсет, така че е по-мощна, но за основен модел човек очаква малко повече мощност, за бога. Таблото е пълна скръб. Панелът на климатика се плъзга като чекмедже и не ще да се помръдне, докато не запалиш двигателя, което е отвратително, това едно, и второ, от миналогодишния модел са запазили шантавата си идея за два панела за касетофона, така че в колата има копчета като в пилотска кабина. Струва колкото луксозна кола, татко, и може да се каже, че вози като луксозна кола, но отвътре изглежда адски евтина, а отвънка прилича на ауди. Откровено казано „Тойота“ имат въображение колкото мишка. Колите им не изразяват нищо. Добрите коли, класните коли — пакарда от трийсетте, малките ягуари с издължения капак и спици на джантите, колите с крила от петдесетте, дори фолксвагенът костенурка — те изразяваха нещо, правеха впечатление. Тойота не изразяват нищо, освен че играят на сигурно и крадат идеите на хората. Само им погледни пикапа. Пикапът им беше страхотен, но те допуснаха „Форд“ и GM отново да се наложат на пазара. Погледни модела MR-2. Никой не ще да го купува.

Хари се опитва да спори:

— Високите застраховки удрят всички с двуместни коли. „Тойота“ предлага доста солидна кола. Държат се добре на пътя и са стабилни, и хората знаят това и го уважават.

Нелсън го прекъсва:

— Освен това са такива диктатори — казват ти точно за колко да ги продаваш, какво да слагаш на витрините, с какво да са облечени продавачите ти, колко квадрата да е това и онова, трябва да сме достатъчно добри да им ближем задниците. Когато поех нещата, останах изненадан какви тъпотии е трябвало да преглъщате двамата с Чарли през всичките тези години. Те очакват да сме като роботи.

Сега вече Заека наистина се обижда:

— Добре дошъл в реалния свят, хлапе. Все трябва да си част от някоя организация в тоя живот. „Тойота“ са се държали добре с нас и с дядо ти и недей да забравяш това. Спомням си, че Фред Спрингър казваше, че се чувства като дете по Коледа, когато получи представителството на „Тойота“. — Жените в семейството непрекъснато повтаряха, че Нелсън приличал на дядо си, и Хари се надява, че ще вразуми хлапето, като спомене покойния Фред. Всичките тези ругатни срещу „Тойота“ почваха да го дразнят.

Нелсън обаче продължава:

— Дядо беше търговец, татко. Обожаваше да сключва сделки. Често ми разказваше как понякога е губел, а понякога се е измъквал като бандит и му е било забавно. Било е нещо като игра, можел е да прояви въображението си. Пробутването на употребяваните коли май вече е единственото нещо, в което можеш да проявиш въображение, а „Тойота“ ти казва, че не иска купчина грозни американски боклуци пред фирмата. Вече едва ли не трябва да ги продаваме тайно. При тях поне можеш да изкараш по някоя хилядарка отгоре, ако попаднеш на глупак. Продажбите на новите коли само си ги пишем в регистъра. На това не му викам продаване, просто си висим на касата.

— Не е зле за двайсет и пет хилядарки плюс бонуси. — Толкова печели годишно Нелсън. Хари и Дженис непрекъснато се карат за това; той казва, че е прекалено много, тя казва, че има семейство да издържа.

— Когато бях на твоята възраст — казва той на момчето, вероятно не за първи път, — едва изкарвах по 13 500 като линотипер и се прибирах мръсен всяка вечер. Непрекъснато ме болеше главата и си развалих очите. Едно време имах невероятно зрение.

— Това е било едно време, татко, говоря ти за сега. Ти си живял в работнически квартал, бил си работник, роб. Хората вече не получават пари на час, просто трябва да си намериш подходящата работа и парите си текат. Познавам хора, адвокати, агенти по недвижимо имущество, които правят по 200–300 хилядарки само от една сделка. Сигурно познаваш много богати пенсионери тук. Лесно е да си богат, нали за това става въпрос в тази държава.