Джон Апдайк - Заека се укроти

Момчето поглежда нагоре към дядо си и палецът му се промъква към устата. Устната му е мека и отпусната и напомня на Хари за семейство Любел. Нито Енгстръмови, нито Спрингър имат такива пухкави, сочни устни, като ред едри малини, но бащата на Тереза имаше. Поне доколкото Хари си спомняше от единствения път, когато той беше дошъл в Акрон, защото така или иначе отиваше на конференция в Кливланд. Но тогава беше с двудневна брада и цигарата не излизаше от устата му. Сякаш некадърният безотговорен баща на Пру беше предрешен като дете и пратен да ги шпионира. Момчето попива всичко и не казва нищо. Хари грубо го пита:

— Пречи ли ти нещо?

Палецът се плъзга още по-навътре и очите на детето, по-тъмни дори от тези на Нелсън и Дженис, проблясват с недоверие. Джуди се опитва да обясни:

— Страх го е да спи сам в стаята, горкото бебче.

Пру се опитва да помогне:

— Миличко, мама и тате ще са точно до теб, в стаята, където спяхме, преди да пораснеш.

Нелсън казва:

— Можеше първо да го обсъдиш с нас, татко, преди да променяш всичко.

— Да го обсъдя? Имам ли изобщо някаква възможност да обсъдя нещо с теб? Винаги когато се обадя във фирмата, теб те няма. Преди поне си говорех с Джейк и Руди, сега вечно попадам на ония приятелчета с медени гласчета, които си наел.

— Да, Лайл ми казва как го въртиш на шиш за всичко.

— Изобщо не го въртя на шиш, просто проявявам интерес. Все още имам интерес във фирмата, нищо че ти си мислиш, че я управляваш през половината година.

— Половината година! Цялата година, според приказките на мама.

Дженис се намесва:

— Според мама краката я болят от седенето в колата и според нея часът за коктейли ще бъде изместен напред, ако ще се държите така през тези пет дена. Нелсън, баща ти просто проявява загриженост. Двамата с него обсъдихме въпроса. Джуди, какво предпочиташ, дивана или килерчето?

— Старият начин си ми харесваше.

Малкият Рой се опитва да следи развоя на събитията и леко изважда палеца си, оформяйки с меките си устнички нещо, което Заека не разбира. Каквото и да казва, от това очите му се насълзяват. „Иияя“ е единственото нещо, което Хари успява да чуе в края на изречението.

Пру превежда:

— Казва, че тя си гледа телевизия.

— Отвратителен дребен клюкар — казва Джуди и бързо като водно конче, стрелкащо се над водата, се плъзва през мокета и цапардосва малкия си брат с отворена длан по кръглата глава. Пру го подстригва във формата на обърната с дъното нагоре купа. Точно както кранчето на чешмата зее празно за части от секундата, след като е отвъртяно, така и яростта на Рой не му позволява да издаде звук, въпреки че устата му е отворена. Когато най-накрая се отприщва, ревът му е пронизителен. Джуди снизходително обяснява на всички, надвиквайки го:

— Само Джони Карсън понякога, когато всички са заспали, и Сатърдей Найт Лив Шоу веднъж, доколкото си спомням.

Хари я пита:

— Значи предпочиташ да спиш тука със скапания телевизор, вместо да си имаш малка уютна стаичка?

— Там няма прозорци — казва тя срамежливо, за да не го обиди.

— Добре, добре — казва Хари. — Изобщо не ми пука кой къде ще спи. — И за да демонстрира безразличието си, той отива в собствената си спалня, заобикаля огромното легло, което си бяха купили с тапицирана табла от ватиран нефритенозелен сатен и същата на цвят покривка за легло, която се сгъва трудно като онези по хотелите, влиза в стаичката без прозорци и грабва сгъваемото креватче заедно с чаршафите и бебешко синьото одеялце. Влачи ги през вратата, блъскайки се в рамката и събаряйки един ракитов стол във всекидневната на път към спалнята за гости. Чувства се засрамен: беше решил, че Джуди е пораснала, и искаше да я закриля като принцеса, но явно, не познава малките момиченца. Единствената му дъщеря беше починала, а другата дъщеря не беше негова.

Дженис казва:

— Хари, лекарят каза да не се напрягаш.

— Лекарят каза — подиграва й се той. — Той преглежда само седемдесет и пет годишни старци и ми казва точно това, което казва и на тях.

Той обаче диша тежко и Пру забързва след него да му спести усилието от разгъването на прибрания крак, метална U-образна тръба, който се е откачил и подгънал под леглото, и след това изпъва чаршафите и одеялото. Когато се връща във всекидневната, Хари казва на Нелсън, който пак е взел малкия Рой на ръце:

— Сега доволни ли сте двамата с малкия?

Вместо отговор Нелсън се обръща към Дженис и казва:

— Господи, мамо, не знам дали ще издържа на това пет дена.