Джон Апдайк - Заека се укроти

— Не ми харесва думата „отвличам“.

— Ами не я харесвай. Но точно така ми се стори. Изведнъж се огледахме и видяхме, че ви няма.

Точно като самолета на Пан Ам 103 на монитора на радара.

— Ние си знаехме къде сме, нали Джуди? — провиква се Хари назад. Момичето се е плъзнало покрай родителите и брат си и е седнало в багажника при куфарите. Хари забелязва силуета й с плитката и триъгълната панделка в огледалото за задно виждане.

— Аз не знаех къде сме, но бях сигурна, че ти знаеш — отговаря тя лоялно, а тъничката нишка на гласчето й се носи напред.

Нелсън се опитва да се извини:

— Нямах намерение да се ядосвам толкова — казва, — но ако знаеш колко е трудно да имаш две деца, да пътуваш с тях цял ден и след това собственият ти баща да открадне едното.

— Не съм я откраднал, за бога! — казва Хари. — Просто й купих шоколад! — усеща как сърцето му препуска в галоп. Запалва колата и включва на първа, после натиска спирачки, когато тя подскача напред, и включва на задна, опитвайки се, докато излиза, да не ожули колата от Минесота, изпъкналото й огледало и страничната състезателна ивица, изрисувана в три тона на кафявото.

— Хари, искаш ли аз да карам? — пита Дженис.

— Не — отговаря той. — Защо?

Тя се колебае. Без да я поглежда, той вижда как малкият й остър език се стрелва и докосва горната й устна, както прави, когато се опитва да мисли. Познава я толкова добре, че разговорите с нея са като борба със самия него.

— Ами преди малко лицето ти беше… — казва тя, — изглеждаше някак…

— Пребледнял — допълва той.

— Да, нещо такова.

Старецът, който си мисли, че ръководи шоуто, ги насочва по изрисуваните на асфалта стрелки към будката. В колата пред тях, жълто-кафява хонда акорд с регистрационен номер от Ню Джърси, ЩАТ ГРАДИНА, се виждат тиловете на глави, които изглеждат познати на Заека. Това е онзи нервен дребосък, който прескачаше столовете в залата за чакащи, добрата стара Грейс седи до него, а на задната седалка е къдрокосата им дъщеря и още един пътник — главата му е дори по-висока от нейната, а косата още по-къдрава. Това е чернокожият мъж в бизнес костюма, който Хари предположи, че няма нищо общо с тях. Старецът дърдори и ръкомаха, а чернокожият кима точно като Хари, когато говореше с Фред Спрингър. Гадно е дори когато тъстът ти е със същия цвят на кожата. Хари така се заглежда, че едва не удря задницата на хондата.

— Скъпи, спри! — извиква Дженис. С ъгълчето на окото си я вижда като размазано бяло петно, което му подава петдесет цента за паркинг. Някакво китайче със запушени от слушалки на уокмен уши взима монетите с ръка, подскачаща в ритъма на музика, която само той чува, раираната бариера се вдига и те са свободни, свободни да си отидат у дома.

— Е — казва Хари, вече на магистралата, — ужасно е собственият ти син да те обвини в отвличане. Що се отнася до това колко е трудно да имаш две деца, надали е по-лошо, отколкото да имаш едно. И в двата случая си губиш свободата.

Всъщност, съзнателно или не, Нелсън беше докоснал болезнено място, защото Хари и Дженис имаха две деца. Мъртвото им дете живееше с тях като мълчалива спойка от вина и срам, неизлечима рана в основата на всичко. Освен това Заека се съмняваше, че има незаконна дъщеря, с три години по-млада от Нелсън, от жена на име Рут, която не пожела да потвърди съмненията му последния път, когато Хари се видя с нея.

Нелсън продължава да спори, безпомощен в хватката на обидата:

— Хващаш Джуди и изчезвате, а дори не си казал „здрасти“ на малкия Рой.

— Да му кажа „здрасти“ ли? Нали ще го събудя, през цялото време спи, като дрогиран е. И докога ще му разрешавате да си смуче палеца? Не трябваше ли вече да е надраснал този навик?

— Какво те интересува, че си смуче палеца? Нещо пречи ли ти?

— Ще му се изкривят зъбите.

— Татко, това са бабини деветини. Пру попита педиатъра ни и той каза, че човек не си смуче палеца със зъбите.

Пру казва тихичко:

— Но той наистина каза, че скоро трябва да го надрасне.

— Защо си толкова критичен, татко? — изхленчва Нелсън. Изглежда, не е в състояние да намери друг тон. Хлапето се дразни и гласът му стърже. — Навремето беше толкова спокоен човек, сега във всичко, което казваш, има някакъв негативизъм.

Заека изпитва желание да провокира момчето, за да види колко лош ще го изкара пред жените:

— Безкомпромисен — усмихнато се съгласява той. — Колкото повече остарява човек, толкова повече уляга, и става роб на навиците си. Никой във Валхала Вилидж не си смуче палеца. Даже може и да не е разрешено. Като къпането в басейн без плувна шапка. Или с обеци. Я ми кажи какво означава обецата, когато си женен с две деца?