Джон Апдайк - Заека се укроти

Звукът, който нахлува в сънищата му и ги пропъжда, е от работещата косачка в голф игрището, с която косят тревата, и след това не толкова механичния ридаещ крясък на чайките, които се събират по току-що полятата трева, където червеите излизат да пият. Таблата на леглото им е до голямата стъклена плъзгаща се врата. През отворената пролука влиза сутрешният хлад на малкото зимни месеци, когато климатикът е безполезен. Хладният солен въздух, подсладен с мириса на прясно окосена трева, погалва лицето му и му напомня къде се намира — в този серийно произведен Рай, в който парите на Дженис ги отведоха. Тя е станала, но топлината на тялото й посреща коляното му, когато се протяга към нейното място. Съобразявайки се с ръста му от 190 см, най-накрая бяха купили голяма спалня, така че за първи път в живота му краката му не висят от леглото и не се налага да спи по корем като носещ се по водата мъртвец. Трябваше му доста време, за да свикне, че ходилата му вече не се закачат за матрака, както преди, когато беше принуден да ги свива в глезена или да ги остави да стърчат отстрани. Краката му се схващат. Опитва се да спи на една страна, леко свит; така диша по-лесно, коремът му се разлива настрани и слабото му сърце не се притиска, както ако лежи с лице към дебелия матрак. Не може обаче да си намери място за ръцете. Ако сложи ръката си под главата, тя изтръпва и той се събужда като ударен от ток. Ако лежи по гръб, Дженис казва, че хърка. Вече и тя хърка, нали остаряват, но той се опитва да не я вини за това: бедната глупачка, не е виновна за това, което прави насън — хърка и понякога пърди толкова гадно, че той трябва да си зарови носа във възглавницата. Напомня си, че и тя е просто човек. Горките жени: имат много дупки там долу, телата им са сложно устроени. Чува я в кухнята, гласът й е неестествено писклив и висок, както когато говорим на деца.

Заека се заслушва за звънтенето на по-ниския, по-млад глас на майката на децата, но вместо това чува близо до главата си писукането на някакво птиче в норфолкския бор, чиито клони може да докосне от балкона. Още не може да свикне с тези борове, приличат му на изкуствени коледни елхи с разположени като ребра клони, всеки от тях украсен с пера точно като перушината на птиците, а цялото дърво беше с абсолютно правилна конусовидна форма. Писукането на птичето е като скрибуцането на две влажни пръчки, които ритмично се търкат една в друга. По-голямата част от природата във Флорида е като че ли изкуствено направена. Мокети, които покриват целия под, зелени килими върху циментовите пътечки отвън, скриптяща трева по пространствата между пътечките, всичко натрапено върху пясъка, мръсния сив пясък, който полепваше по обувките, когато удряш със стика.

Днес е сряда, има уговорка да играе голф. Редовната четворка на голф площадката в девет и четирийсет: самата мисъл му дава повод да се измъкне от леглото, вместо да лежи там завинаги, опитвайки се да си спомни съня. В съня си той се протягаше към нещо, което сънените му очи не позволяваха да види през клепачите, нещо обло, сенчесто и тъжно, бременно със смътното чувство за гибел, което се опитваше да потисне през деня.

Заека става и разглежда изкуствените на вид клони на бора, за да зърне шумната птичка. От самочувствието, с което се обажда, той очаква да види някой папагал, какаду или поне тукан, някаква крякаща тропическа птица с провесени дълги пера на опашката, но вижда само една кафява птичка, като тези, които постоянно се мяркат в Пенсилвания. Може пък наистина да е от Пенсилвания, преселник като него. Прелетна птичка.

Отива в банята, измива си зъбите и уринира. Странно, едно време шуртеше гърлено в тоалетната чиния, а сега несигурната му струя неохотно излиза. Понякога нощно време му се налага да става по един-два пъти и той сяда на тоалетната чиния като жена; кожичката на пениса му сънливо се надипля и не е сигурен накъде ще изпръска. Зле е като жена, и те не могат да се прицелват. Бръсне се и се претегля. Качил е половин кило. Ех, тези фъстъчени десертчета. Тръгва да излиза от спалнята, но осъзнава, че не може. Във Флорида започна да спи по бельо; пижамите се увиват около него и към два сутринта се събужда от горещина и от натиска в пикочния си мехур. Сега, когато Пру и децата са тук, не може просто да се появи в кухнята по бельо. Чува ги да трополят. Трябва да си облече панталоните за голф и някоя тениска или пък да си намери халата. Решава се за халата, бургундско червено със сиви ревери, защото е по-… коя беше онази дума, дето непрекъснато среща в средновековната история — феодален. Гостоприемен. Дядовски. Изразява нещо, както би казал Нелсън.