Джак Енгелхард - Неприлично предложение

— Много е скъпо.

— И какво от това?

Когато влязохме, разбрах защо беше предпочела това заведение — осветлението беше слабо.

— Отново я зяпаш — каза тя.

— Стига, Джоан. Тук човек направо се нуждае от меню за слепи.

— Престани да я зяпаш, моля те!

— Кое?

— Престани!

— Пъпката ли?

— Престани!

Седяхме там, поръчахме, ядохме и мълчахме. Наблюдавах двойката в съседното сепаре — начумерен мъж на средна възраст и жена му. Не си размениха нито дума: двадесетгодишният им брак ги беше обучил на изтънченото изкуство на отчуждението. И преди бях виждал такива двойки и тръпнех радостно, като си мислех, че такова нещо никога няма да се случи с нас — а ето че се случи. И ние станахме такава двойка.

— Ти ще ме зарежеш заради това — каза тя най-сетне.

— Заради една пъпка.

— Не ставай смешна.

— Вече не ме намираш за привлекателна. Видях те как ме гледаше на стадиона.

— Нищо не си видяла.

— Вече няма да посещаваме силно осветени места.

— Стига де.

— А сега и това. Пъпка. Шибана пъпка.

— Никога не съм те чувал да употребяваш тази дума.

— „Пъпка“ или „шибана“?

— Не си същата, Джоан.

— Прав си. Има възмездие. Връща си го, този твой Господ.

— Ставаш религиозна?

— Не бих го нарекла точно така.

Джоан отиде на лекар, който разряза глупавата пъпка и тя изчезна. Но не и в мислите й. В мислите й пъпката все още си стоеше, придобила размерите на планина. Джоан слагаше разни помади на мястото — на мястото, където вече нямаше нищо, криеше тази страна на лицето си, като заставаше в профил. Повечето сутрини не искаше да става от леглото. Страхуваше се да излиза от къщи, за да не я гледат.

Опитах се да я вразумя, но постепенно разбрах, че няма да успея. Нещо се беше случило.

Джоан си бе внушила, че е настъпил краят на света.

Някога й бях обяснявал за мистицизма на равновесието: светът е разделен по равно на добро и зло. Следователно всеки индивид има абсолютна власт. Като постъпва по един или друг начин, отделният човек може да наклони земните везни в една или друга посока.

И не, не заради онова, което направихме в Атлантик Сити. Заради това, което направихме във Филаделфия — престанахме да се обичаме. Това за нея представляваше унищожаване на вселената. Бяхме унищожили не само самите себе си, но и целия свят.

Един ден Джоан се събуди в страхотно настроение. Направо беше в екстаз.

— Знам! — възкликна тя. — Знам какво да направим: ще отидем в Ню Йорк, в Емпайър Стейт Билдинг, и ще се срещнем отново. О, Боже, колко прекрасен беше този първи миг! Хайде да го направим, Джош! Моля те, да оставим практичността и негативността. Хайде да го направим, Джош. Да започнем всичко отначало! В коя стая беше онова тъпо съвещание? О, толкова много си паднах по теб. Какво изпитах! Трябва да го направим, Джош. Същата стая. Дори същата стая . Какъв номер беше стаята? На кой етаж бяхме?

— Не си спомням. Но можем да разберем.

— Ще си кажем същите неща, нали?

— Не съм сигурен обаче дали ще можем да осигурим същите общинарчета.

— Забавен си — каза тя. — Казвала ли съм ти някога, че си забавен? Страхотно, нали?

— Да.

— Ще се качим на покрива, разбира се, и ще прекосим Ню Йорк, и ще отидем в „Алгонкин“. Помниш ли? Помниш ли как ме качи в стаята? Нямах намерение — ами всъщност се съпротивлявах. Но как само ме ласкаеше. О, такъв ласкател си. Каза: „За толкова пари можеше да включат и стая“. Беше ли го планирал, господин Ласкател?

— Не, така се случи. — Погледнах я и се опитах да поохладя ентусиазма й. — Виж, Джоан, този опит може да се превърне в проблем.

— Няма да има проблеми. Няма, ако не искаме. Нали? Моля те!

— Добре — съгласих се.

— Спомняш ли си какво ми каза там, горе?

— Къде там горе?

— На покрива. Каза: „Чувал съм, че при ясно време можеш да видиш Камден, Ню Джърси“. Толкова хубаво беше, Джош! Така добре го каза. Как е могло всичко да бъде толкова съвършено? Всичко беше съвършено.

Джоан отново сияеше. Каква забележителна промяна! Отиде на фризьор, овърша магазините, шегуваше се и флиртуваше.

— Какво си купи? — попитах след поредния й шопингтур.

— Дрехи, глупчо.

— Може ли да ги видя?

— Не може. Те са за Ню Йорк.

Всъщност всичко беше за Ню Йорк.

Открих лесно стаята в Емпайър Стейт Билдинг и като доказателство, че нещата отново се оправят, стаята се оказа свободна и аз я наех за един час две седмици предварително, като знаех, че дотогава ни очакват прекрасни дни.