Джак Енгелхард - Неприлично предложение

Обземаха ме мрачни мисли по повод на ежегодното Ново Нещо. Според Бъфи тази година щяло да бъде по-готино от всякога. Джоан категорично отказа. Опитах се да я убедя да отиде, но не успях. Тя показа някаква необичайна страна от характера си, като настояваше да знае защо не искам да е у дома, очаквал ли съм някого.

Говореше, че трябва да оградим брака си с плет.

— Стига толкова плетове, кръгове и граници — казах й. — Отиди. Вдъхни малко чист въздух. Какво стана с жената на осемдесетте години, за която се ожених? — попитах, за да я поразвеселя.

— Остаря. Точно както и осемдесетте.

Започнах да прекарвам дните си в библиотеката срещу търговския център. Седях на маса с изглед към изкуственото езеро и четях същите книги, които бях чел като дете — за Бейби Рут, Лу Гериг, Тай Коб, Роджърс Хорнсби, Джо Димаджио, Тед Уилямс. Спомнях си как понякога, след като им се наситех, се разхождах из магазините — вечно празни — а в ушите ми бучеше ревът на тълпата, докато настъпвах педала и играех по седем игри „Световна серия“ на автомата — девет до долу, три надолу, основата претоварена. Карай плътно вляво…

Една вечер, когато се прибрах, у дома беше тъмно и чух Нат Кинг Кол по стереото. Джоан беше запалила свещи и тамян и се беше свила на кушетката, облечена с розов пеньоар, а ягодовочервените й зърна надничаха изпод прозрачната материя. Дясната й ръка бе провесена между бедрата — спомен от ексцентрично минало.

— Това пък какво е? — попитах.

— Прелъстяване, тъпчо.

— Аха.

— Навит ли си?

— Има ли някакъв специален повод?

— Жените понякога изпитват сексуални желания — отвърна тя.

— Добра вест — казах.

— Трябва ли да има повод? Надървена съм. Ясно ли е?

— Знаеш, че не харесвам думата „надървена”.

— Имам нужда от теб. Така добре ли е?

— Това е нещо ново.

— Хайде да се преструваме, че не сме женени. Спомняш ли си как беше? Какви неща правехме?

— Забравил съм.

— Не, не си.

— Мислиш, че сексът ще върне нещо ли?

— Ами, сексът беше причината за всичко — каза тя, като престана да се лигави.

— Сексът и всичко останало — отговорих. После запалих лампите и духнах свещите.

— Джош, трябва да възвърнем всичко.

— Знам.

— Иначе… иначе, ще бъде ужасно поражение.

— Съгласен съм.

— Имам предвид, би означавало, че между нас вече няма нищо.

— И аз чувствам същото.

— Чувстваш, че няма нищо — повтори тя.

— Точно така. Нищо.

— Ясно. Не че не съм го забелязала. Очевидно е, че ме мразиш.

— Не те мразя. Просто не изпитвам нищо.

— Още по-зле.

— А как можеш ти да чувстваш нещо? — попитах.

— Може би и аз не чувствам нищо. Но се опитвам, Джош. Опитвам се.

— Ако искаш вярвай, ако искаш недей, но и аз се опитвам.

— Започни отново да ме обичаш, дявол да го вземе! — избухна яростно тя.

— Никога не съм преставал.

— Затова ли не се доближаваш до мен? Не си ме докосвал, откакто…

— Да, оттогава.

— Добре де, да не съм омърсена?!

— Не, не си.

— Аз съм си същата.

Не отговорих.

— Аз съм същата. Джошуа, аз съм същата. Честно, същата съм!

Открих разрешение. Сън. Отдадох се на сън. Спях навсякъде. В магазините, на бръснарския стол, в ресторантите, в кината, в метрото, на кухненската маса, на кушетката; седнал, дори прав. Постоянно и безразборно. Можех да спя по всяко време, навсякъде, във всякакво положение.

Онова, което най-много ме изморяваше, бе съзнанието, че притежавам всичко — един милион долара и най-великолепната руса shiksa на света за съпруга. „Няма какво повече да желая — мислех си. — Това е всичко! Американската голяма печалба! Бинго!“

— Отиди на лекар — съветваше ме Джоан.

— Не съм болен.

— Знаеш ли по колко часа на ден спиш?

— Наваксвам си — прекарах трудно детство.

— Не е смешно.

Да, не беше смешно.

В известен смисъл се чувствах по-добре от всякога. Ревността се беше изпарила. По-рано кипвах, когато забележех, че я заглеждат. А сега — нищо. Впрочем вероятността да ми изневери беше равна на нула. В това отношение тя бе напълно излекувана. Дори желанието й да се забавлява бе изчезнало.

Но това, общо взето, не беше нещо фатално, тъй като желанието й да се забавлява я характеризираше единствено като американка. Развлечението в края на краищата е американската религия. Отнеми им развлеченията и американците по нищо няма да се различават от руснаците. (Разговаряй с някой руснак по въпроса за развлеченията .)

И така, край на развлеченията. Тя дори се отказа от тениса.