Джак Енгелхард - Неприлично предложение

— Аз? Искаш да ме уволни?

— Безусловно.

Ужасът изкриви лицето му. От устата му потече лига. Стана му ясно колко е неустойчив — той, подобно на всички нас, останалите.

Сега го държах в ръцете си — човека, който беше продал мен и съпругата ми, за да купи Ибрахим. Беше ми в ръцете и аз можех да го купувам и продавам. Това е била молитвата на цар Давид: „Направи ме по-умен от враговете ми“. Е, аз не бях по-умен. Само извадих късмет.

Ибрахим ми го беше казал. Късметът е всичко.

За Сай това би бил краят.

След безброй почтени и непочтени ходове беше стигнал до този пост. Завеждащ връзките с обществеността в хотел казино в Атлантик Сити — удовлетворителен връх на една шахматна кариера. Вече не се налагаше да преследва водещите на рубрики във вестниците. Те идваха при него. Дори имаше право да дава стаи безплатно. Имаше власт.

Сега тази власт се обръщаше срещу него.

— Признавам, че имаш възможност да ме съсипеш, и съм сигурен, че имаш причини. Но това ще те направи ли щастлив, Джош? Ще бъдеш ли щастлив, като ме съсипеш?

Преди миг, да, бих бил щастлив. Толкова бях уверен. Сега обаче мислех, че нито едно отмъщение няма да е достатъчно голямо. „Пожали го и му дай да разбере, че парите не са най-важното. Важно е друго. Друго.“

Когато се прибрах у дома, тя се намираше в любимото си помещение — под душа.

— Ти ли си?

— Да — отвърнах. — А това ти ли си?

— Хитро.

— Пада ли мръсотията? — попитах.

— Не чух?

Тя излезе — мокра, блестяща, гола и щастлива, и докато се обличаше, попита:

— Къде беше?

— По работа.

— Хмм…

— Това какво значи?

— Каквото ти искаш.

— Когато кажеш „хмм“, това означава нещо.

— Разбира се, че означава, глупчо. Но няма да ти кажа какво.

— Много си секси като казваш „хмм“.

— Хмм.

— Какво се случи? — попитах.

— С мен ли?

— Да, с теб.

— Ха!

— Какво се случи? — повторих.

— Голяма работа си.

— Искам да знам какво се случи.

— Разбира се, че искаш.

— И така?

— Нищо. Нищо не се случи.

— Нищо?

— Казах ти вече. Нищо не се случи.

— Но аз знам, че не е така.

— О, ти знаеш всичко!

— Само някои неща.

— Предполагам, че той ти е казал.

— Не бе необходимо да ми казва.

— Вярваш ли на онова, което казва? Той е лъжец. Те всички са лъжци. Впрочем какво си правил там? Погледни се! Били сте се, нали? Защо мъжете са такива хлапета? Наби ли го? Добре ли го наби?

— Счупих му китката.

— Браво!

— Направих го.

— И стана шампион?

— Ти си кучка за един милион долара.

— Аха.

— Кажи „хмм“.

— Иди да се измиеш. Ще приготвя вечеря.

— Вечеря!

— Вземи си душ.

— Ще седим тук и ще вечеряме?!

— Да — отговори тя. — Като обикновени хора.

— Все едно нищо не е станало?

— Нищо не е станало.

— Гледах записа.

— Какъв запис? — попита тя.

— Той е заснел вашето нощно приключение.

— Дрън-дрън.

— Заснел го е. Видях всичко.

— Не си. Нищо не си видял.

— Всичко.

— Добре де — отстъпи тя. — Аз изпълних своето задължение по сделката. Така ли е?

— Така.

— Направих онова, за което ми платиха . Нали?

— Да.

— Къде е записът? Искам да го видя.

— Унищожих го — заявих.

— Как?

— Просто го унищожих.

— Блъфираш. Не умееш да блъфираш. Не е имало никакъв запис.

— Добре. Нямаше запис.

— Но ти ме мразиш — констатира тя.

— Не знам.

— А, не знаеш! Прекрасно.

— Прекалено рано е — казах.

— Предполагам. И за мен е прекалено рано.

— Ще отнеме време.

— Обзалагам се — потвърди Джоан. — Но не се бави твърде дълго.

— Това заплаха ли е? За развод ли говорим?

— Мисля, че си обещахме никога да не употребяваме тази дума — каза тя. — Спомняш ли си? Разбрахме се, че има някои думи, които никога не трябва да се употребяват, защото ако го направиш, стават истина.

— Значи е истина? — запитах.

— Не съм споменавала развод.

— Добре де. Аз споменах за развод.

— Ами парите, с които изведнъж се сдобихме — ще си ги делим поравно ли?

— Ако се стигне дотам, разбира се. Парите…

— Не искам да чувам за парите.

— На теб ги дължим — казах.

— А на теб дължим развода.

— Има ли някакво значение? — попитах. — Нали сме богати…

— Не трябва ли да сме щастливи, щом сме богати? — запита тя.

— О, да. Не мога да опиша колко съм щастлив. — От гласа ми струеше жлъч.

— По гласа ти разбирам колко си щастлив — не ми остана длъжна тя.

— Това е, защото съм много щастлив.