Джак Енгелхард - Неприлично предложение

Тя поиска да види кредитната ми карта. Дадох й я. Жената взе ножица и я наряза на парчета в знак на обществено порицание. Публично унищожаване.

Казах на Джоан, че един ден ще си разчистя сметките.

Ще имаме толкова много пари, че ще съжаляват. И не беше ли това целта на тази нощ с Ибрахим? Да си разчистим сметките с „Гимбел” с телефонната компания, с газовата компания, с електрическата компания, с кредитните карти… Затова тя беше там, във „Версай“ — за да сложи край на унижението от бедността на средната класа. Веднъж завинаги.

От утре това ще приключи. Навсякъде ще плащаме в брой. Това не бяха фантазии. Вече не. Така щеше да бъде от утре.

Междувременно още беше днес. Голямото сега .

Използвах Сай Родриго, за да си наема стая. В края на краищата той ме беше използвал, за да се сдобие с много повече — бизнеса с Ибрахим. Заради него той беше съобщил името ми и беше потвърдил коя е Джоан, а това всъщност не представляваше голямо престъпление. Както се беше изразил Ибрахим — само споразумение . Така се управлява светът от висшите кръгове — чрез споразумения.

Споменах името на Сай Родриго пред Маргарет Майлър. Тя се обади още веднъж по телефона и този път получих одобрение. Всъщност стаята щеше да ми бъде предоставена без заплащане, но само за една нощ. Чудесно.

Нямах багаж, така че не ми трябваше пиколо, което ми спести няколко долара. У себе си имах само шестдесет и два долара. Можех да взема повече, но нали излязох бързешком от къщи…

Отпуснах се на леглото. Най-добре беше да заспя. Когато се събудя, всичко щеше да е свършило. После щеше да започне другото — възстановяването и забравата. Парите щяха да се погрижат за това.

Помислих си, че уводната част сигурно е приключила. Питиета, музика, сближаване. Ибрахим не беше от припрените. А може би е започнало веднага щом е влязла…

Предстоеше дълга нощ. Ибрахим нямаше да спи. Трябваше да си навакса за милиона. Не, и Джоан нямаше да спи.

Нито пък аз.

Мина ми през ума, че може би ще е най-добре да ида в казиното и да похарча малко пари. Не ми пукаше дали ще спечеля, като знаех, че ще притежавам един милион. Нуждаех се от активност. Да съм зает с нещо. Автоматите щяха да свършат работа. Но какво ли щеше да стане, ако спечелех голямата печалба от един милион?

Тогава щях да знам, че има Бог, но той не е добър.

Не, най-добре беше да заспя, за да залича часовете, прекарани от Джоан с Ибрахим. Включих телевизора без звук, мушнах се под завивките и… да спя? „Шегуваш се — казах си. — Тя определено не спи .“

Спомних си, когато учителят в неделното училище каза: „И той спал с нея“. Аз — десетгодишен тогава се чудех: и какво от това? Какво лошо има в това мъж и жена да спят заедно; освен ако, разбира се, не искаш да кажеш… да кажеш, че всъщност не спят .

Докато отивахме с хокейни стикове в ръце на игрището, Макси — много по-възрастен и по-мъдър, дванадесетгодишен, каза:

— Ти си луд. Действително ли мислиш, че като се казва, че спят, наистина спят? Не спят, Джош. Те се чукат. Къде си бил досега?

— Защо, тогава, не го казват така?

— Невъзможно хлапе си, Джош. Искаш в библията да пише „чукат се“?

— Не, но равинът…

— Искаш равинът да каже „чукат се“?

— Не, но имам предвид, че… не е ясно.

— Ясно е, Джош. Ясно е. За целия свят е напълно ясно. А за теб не знам.

— Но понякога се казва, че той проникнал в нея.

— Къде проникнал, Джош? В ухото й ли?

— Не съм толкова тъп.

— Тъп си. Като пораснеш, ще разбереш.

— Какво да разбера?

— Че всички се чукат.

Разбира се, това бяха глупости. Само лошите хора го правеха, като онези в игралните домове и онези с лъскавите костюми и рошави коси, които въртяха ключодържатели в ръка пред „Хърм Кенди Нюз“ и „Сода Шоп“. „Те са хулигани”, мислех тогава.

Но какви бяха момичетата, с които го правеха? Не можех да се сетя за нито едно момиче, което би направило това. Дори и Мария, продавачката в „Хърм“, която носеше тесни бели пуловери и винаги шепнеше нещо на момчетата — тя само ги дразнеше . Момичетата правят само това. Само дразнят. Никога не правят онова. Искам да кажа, че чукането не е за момичета.

По-късно обаче трябваше да призная, че хората действително го правеха — но само красивите. Като филмовите звезди. Мерилин Монро вероятно го правеше, може би и Ерол Флин, но не и Джеф Чандлър. Той бе евреин. Следователно и Лорън Бакол не го правеше. Тя само дразнеше Хъмфри Богарт.

Макси твърдеше настойчиво, че и грозните хора го правят. Слагаш й торба на главата. Ами ако и той е грозен? Има ги много. И двамата ли си слагат торби на главите?