Джак Енгелхард - Неприлично предложение

Когато се върнах в стаята ни в хотел казино „Галакси“ — на пет минути път по „Бордуок“ от „Версай“, където бях с Ибрахим, — минаваше полунощ, а телевизорът беше включен и говореше на спящата Джоан. Златна беше дори в съня си. Тя беше моята блондинка от Мейн Лайн [3 3 Поредица от престижни предградия северозападно от Филаделфия, щата Пенсилвания. — Б. ред. ] 3 Поредица от престижни предградия северозападно от Филаделфия, щата Пенсилвания. — Б. ред. , моята мила аристократка от Брин Мор [4] Едно от най-елитните селища на Мейн Лайн. — Б. ред. , завършила няколко богаташки учебни заведения тук и в чужбина.

„Добре де — мислех си — нямаш късмет с парите. Но погледни нея. Погледни нея …“

Ако тя не беше най-красивата жена на планетата, коя тогава?

Нещо повече — беше умна и притежаваше онази специфична за американците черта — безочливост.

И най-хубавото — беше моя!

Чудя се как се получи това между нас. В най-добрия вариант предполагам, че се влюбихме, защото не се разбирахме. И си останахме влюбени по същата причина — тръпката от подновяването, онази магия на вечното откривателство. Когато изпаднеше в поетично настроение, тя казваше, че чрез кавгите „попълваме с нови запаси“ живота си. Доста се карахме.

Първия път се скарахме по време на месечното й неразположение през медения ни месец. Тя изпадна в истерия, когато отказах да се любим.

— Какво ми е — мръсна ли съм? Джош, казвам ти, това е такава отживелица.

Може да е така. Тя олицетворяваше бъдещето, аз — миналото. Тя представляваше Америка, аз — Европа. Да оставим настрана Европа — аз бях Авраам, тръгнат от Ур към Халдея. И все пак именно това — „еврейското“ у мен, онзи дух да се върви напред я привличаше.

— Виждам те как излизаш от пустошта, търсещ нещо. Възприемам те като ексцентричен човек, вкоренен в принципите си. Светът на една страна, ти на друга.

Намираше, че съм романтичен . Френски чар и тъй нататък, и как, за разлика от другите мъже, съм гледал жените в очите.

Мислеше, че съм водил живот, изпълнен с приключения, и това беше така. Онова пътуване из Пиренеите, за да избягам от Хитлер. Но тогава съм бил невръстно дете. Не съм съзнавал, че е приключение.

После заминах да се сражавам за Израел през 1967 година и това вече беше мой избор. Имаше и други — например като напуснах онова преуспяващо списание, когато се опитаха да сложат мое заглавие над статията на друг. Тя смяташе, че с това съм показал сила и характер . Но в бюрото за безработни не мислеха така.

Всичко, което смятах за свой провал, тя броеше за успех.

Казваше, че съм „съвършен“. Защо да споря?

Казваше, че й напомням за кинозвездата от миналото Джон Гарфийлд. Харесваше ме такъв недодялан и уязвим.

— Все се надявах, че приличам на Кари Грант [5] Холивудски актьор от 40-те и 50-те години на XX в., секссимвол. — Б. ред. . — отговарях й.

— Не, не, не. Ти си аутсайдер. Онеправдан. Борец. Самотник. Скитник. Ти си всичко, което съм търсила. — Добавяше, че другите мъже били толкова повърхностни . — Мъж като теб се среща само веднъж. Не можех да те изпусна. Ти си Авраам. Исаак. Яков. И Давид [6] Персонажи от Стария завет. — Б. ред. , разбира се. Никога не забравяй Давид.

Но ако аз бях Авраам, Исаак и Яков, тя беше Грейс Кели, Мерилин Монро и Лорън Бакол [7] Холивудски актриси от 50-те и 60-те години на XX в., станали еталон за красота. — Б. ред. . Джоан беше нещо повече от американската мечта. За имигрантче като мен тя представляваше Америка.

И така, зарязах жена и две деца заради нея. Тя пък остави съпруга си — заможен човек с високо обществено положение. Сега, когато я притежавах, въпросът беше как да я задържа.

Така или иначе, можехме да минем за влюбени, но в никакъв случай за солидна двойка. Не, ние се бояхме един от друг. В замяна на онова, от което се бяхме отказали, ние държахме на вечната вярност — тя лесно се обещаваше, но беше невъзможно да се гарантира. Особено щом бракът ни беше роден в грях. Тя изостави онова, което й принадлежеше, и аз изоставих онова, което ми принадлежеше, и кой можеше да каже каква участ ни е отредила съдбата?

Дори бяхме обсъждали възможността всеки от нас да намери друг. Тя го бе обърнала на шега:

— Мислиш ли, че боговете на отмъщението кръжат наоколо?

— Да — отвърнах.

— Абсурд!

Джоан вярваше в милостивия Бог. Нейният Бог не познаваше отмъщение. Ако Бог е добър — а тя вярваше, че е, — тогава и тя е добра. В края на краищата създадена е по негово подобие. Докато бяхме женени за други, ние прелюбодействахме, но тя не го приемаше така. Любовта не можеше да е греховна.