Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

— Говорихме със заобикалки по въпроса за парите — уточни Трой. — Мисля, че ще е склонен да плати нещо от рода на още двеста и петдесет хиляди лири.

— О — каза Изобел. Колкото и нелепо да беше, се почувства разочарована. Само преди няколко месеца това щеше да бъде цяло състояние, надхвърлящо и най-големите й надежди, но сега виждаше съвсем ясно, че това е със сто хиляди лири по-малко от последния й роман.

— Не очаквах да платят същата сума като за първия, не забравяй, че това беше наддаване, другите направиха така, че цената да се вдигне. И няма да си върнат парите, вложени в първия роман, до публикуването с меки корици догодина, а дори и тогава може би не, а чак след пет-шест години.

— Да го оставим ли тогава за догодина?

— От теб зависи — каза Трой. — Смятам, че в момента ти върви и е добре да се възползваме от това.

— Да — каза Изобел. — А двеста и петдесет хиляди лири са много пари.

— Така е — каза Трой.

Настъпи кратко мълчание.

— Ще ти изпратя главите, когато са готови — каза Изобел неловко.

— Може да ги донесеш — каза Трой, с тон, неутрален като нейния. — Можеш да ги донесеш и да останеш за през нощта, ако искаш.

Изобел се размърда леко в тапицирания стол пред бюрото на Мъри. По някаква причина изпита остро усещане на неудобство да говори с Трой така, по телефона на Мъри, в офиса на Мъри.

— Сега не мога да отговоря със сигурност — каза Изобел немощно.

Настъпи мълчание.

— Изобел, мисля, че би трябвало да ми кажеш какво не е наред — заяви твърдо Трой. — Имам усещането, че нещо никак не е наред, и ти не ми помагаш с мълчанието си.

— Нищо — каза Изобел бързо.

— Знаеш, че не ми дължиш нищо — каза той сопнато. — Можеш просто да кажеш, ако не искаш да дойдеш и да останеш. Можеш просто да кажеш, ако не искаш отново да бъдеш Зелда Виър. Можеш да кажеш, ако не искаш да напишеш романа й. Не ме е грижа, това няма да има последствия за мен. Имам други клиенти, все ще си изкарам прехраната.

— Не е това — каза тя. — Наистина искам да бъда Зелда, наистина искам да напиша книгата. Наистина искам да те видя отново. Но в момента всичко тук е толкова странно.

— В какъв смисъл странно? — запита той.

— Филип е много по-добре, и двамата с Мъри са такива добри приятели…

— Чувстваш се пренебрегната?

— Не! Не е това. Филип говори за връщане на работа, иска да работи на свободна практика.

— Е, това е хубаво, нали?

Настъпи ново мълчание.

— Не виждам какъв е проблемът — каза Трой търпеливо. — Щом Филип е по-добре и всичко върви добре?

— Не — каза Изобел. — Просто всичко е различно.

— Защото Филип вече не е инвалид?

— Да — каза тя, вкопчвайки се в това обяснение. — Защото е такъв, какъвто беше преди.

Трой, в офиса си в Лондон, бързо си помисли какво можеше да означава това.

— Искаш да кажеш, че отново си правила секс с него.

Изобел внезапно осъзна, че подновяването на сексуалния й живот с Филип беше нищо в сравнение с това, че Мъри й открадна обувките. При това прозрение леко ахна от ужас.

— Предполагам, че искаш да се събереш отново с него — заяви безцеремонно Трой.

— Да — каза Изобел колебливо, мислейки единствено колко невъзможно беше да се съсредоточи върху каквото и да е освен проблема с липсващите обувки. — Предполагам, че искам.

Трой замълча за момент.

— Виж, не е проблем — каза великодушно. — Казах ти, че това не те обвързва с нищо. Не трябва да се чувстваш неловко заради това, или нещо подобно. Не е абсолютно никакъв проблем. Имахме чудесно, изненадващо изживяване заедно, и може би ще го имаме отново, а може би не. Но и двамата сме големи хора, Изобел. Не сме си обещавали нищо. Не сме сключвали договор.

— Да — каза Изобел със слаб глас. — Ако съм създала впечатление…

— И двамата създадохме впечатление за хора, които се държат по доста необичаен начин — каза Трой мило. — Не сме си давали обещания, Изобел. Не се оплаквам от нищо.

Трой си пое дъх и смени темата, за да овладее положението.

— А сега, нека се справяме с нещата едно по едно. Довърши главите, свърши работата, това е важното. Да оправим деловата страна. После или ми ги изпрати, или ги донеси лично, не възразявам срещу двата варианта, както предпочиташ. Ще ги изпратя на Дейвид и ще ти уредя възможно най-добра сделка, и после ще преценим как ще се чувстваме. Всичко ще отнеме около месец, нали така? Можем да преценим как ще се чувстваме в края на март.

— Всъщност не става въпрос за Филип — призна Изобел.

— Какво?