Филипа Грегъри - Аферата „Зелда“

Изобел си помисли да се опита да обясни на Трой за изчезналите си обувки, за лекия дъх на Мъри по лицето й, за устата му, приближаваща се толкова плътно до нейната, че тя си помисли, че ще я целуне.

— За какво става дума тогава? — попита Трой.

— Всъщност за нищо. Края на март ли каза?

— Да.

— Дотогава басейнът ще е почти завършен — каза Изобел без връзка с досегашния разговор. — Ще съм се върнала в собствения си кабинет. Строителите на басейна ще са си отишли.

Трой се поколеба.

— Ще ти уредя да получиш остатъка от парите за басейна — обеща той, мислейки, че тя има предвид това.

— Да — каза тя. — Благодаря ти.

Изобел завърши първа глава от романа на Зелда Виър, и написа първите три абзаца от втора глава. После стана от бюрото и отиде в кухнята на Мъри. Седна на масата за закуска с купата му пред себе си и празната му чаша за кафе до дясната си ръка. На масата до неговото място лежеше отворена книгата, която му беше заела: „Английска обществена история“ на Тревелиън. Беше стигнал до десета страница. За отбелязване му служеше писмо с подател „Съншайн Пуулс Ю Ес Ей“, което го уведомяваше за разпродажба преди ликвидация на Компания за оборудване на плувни басейни в Лос Анджелис. Продаваха целия бизнес като функциониращо предприятие, Имаше и възможност изложбеният салон, офисите и оборудването да бъдат купени поотделно. „Уникална възможност за предприемчив човек“, пишеше в писмото.

Телефонът иззвъня. Изобел трепна, сякаш я бяха заловили да върши нещо нередно. Влезе забързано в кабинета и вдигна неуверено слушалката, прочитайки непознатия номер от дисплея на телефона. Не беше човек, който търси Мъри, а самият Мъри.

— Извинявай, че те безпокоя, Изобел, но Филип ме помоли да ти се обадя и да видя дали искаш да те откарам вкъщи за обяд? Той ще остане при семейство Делби, но аз ще мина покрай къщи след десетина минути.

— Благодаря — каза Изобел неуверено. — Да, бих искала да си отида у дома. Свърших с писането за днес.

— Сметнах за най-добре да те предупредя, че идвам — каза той.

— Благодаря — каза Изобел с престорено хладен тон.

— За мен е удоволствие. Значи десет минути — каза той вежливо и затвори.

Изобел запази написаното и копира главите на диска си, за да ги отнесе, така че Мъри да не може да я шпионира, както тя беше шпионирала него. Поседя няколко мига в стола пред бюрото на Мъри. После си помисли, че ще е по-добре да го чака на прага, за да не остават насаме в къщата, което би било неловко след вчерашната случка. Облече си палтото и излезе от къщата, затваряйки входната врата зад гърба си. След няколко мига колата му се зададе по алеята и спря до нея. Изобел тръгна към колата, усещайки как обувките й с високи токчета стъпват нестабилно по чакъла, отвори пасажерската врата и се качи. Мъри й отправи любезна, неутрална усмивка.

— Как вървят нещата със семейство Делби? — попита Изобел бързо, за да предотврати по-интимни разговори.

— Със страхотни темпове — каза той и обърна колата. — Оставих ги да обсъждат цветови схеми с Филип. Смятат да се спрат на остъклена постройка над басейна, и пълно обновяване на басейна. Можеш ли да повярваш? Проектът е огромен.

— О, браво — възкликна Изобел.

— До голяма степен благодарение на Филип — каза Мъри. — Имат много стар басейн и искаха да сменят облицовката му с по-съвременна и да купят няколко модерни допълнения. Но Филип свърши цялата работа по придумването…

— Цялата работа по кое?

— Придумването — Мъри видя неразбиращото й изражение.

— Приказките. Много се разпали и каза, че басейнът бил истинско съкровище и че би било направо вандалски акт да го префасонират и че би трябвало да бъде грижливо модернизиран и ремонтиран.

— Защо, колко е стар?

— Построен през 1930 г. и е невероятно грозен — каза той поривисто. — Но те започнали, търсейки най-ниската оферта: ние бяхме третата компания, която им направи предложение, и сега те си въобразяват, че са нещо като обект, защитен от Националния тръст за паметниците на културата. Филип им обещава огромна снимка на две страници в „Кънтри Ливинг“. Казва, че това е впечатляващ образец на ар деко.

— А така ли е? — попита Изобел, развеселена.

— Не — каза Мъри спокойно. Бръкна в джоба си и измъкна пакет цигари, вдигна го към устата си и издърпа с устни една цигара. Допря светещата запалка на колата до края на цигарата, а после внезапно попита: — Съжалявам, нали не възразяваш?

— Не възразявам — излъга Изобел. — Не знаех, че Филип разбира от стил ар деко и от басейни.