Мамен Санчес: Каймакът на обществото

С Нелсън Ноланд се отдалечихме от вила Троти, като плавахме близо до брега и се криехме в сянката на крайбрежните дървета. За щастие нито един папарак не забеляза присъствието ни. Докато гребяхме мълчаливо, чухме звъна на камбаните на черквата, които оповестяваха края на церемонията. Малко след това видяхме великолепния спектакъл на хиляди ракети и фойерверки, избухващи в небето на Ларио.

Беше тъмно, но бих могла да се закълна, че очите на Нелсън се напълниха със сълзи.

– Медът не е за устата на магаре – прошепнах аз.

– Какво? – учуди се той.

– Нищо. Една фраза, която баща ми каза веднъж и която чак сега разбирам. Означава, че Тереза не знае какво изпуска. Че не те заслужава.

Стори ми се, че се усмихна. Не съм стопроцентово сигурна, защото беше много тъмно, но усетих, че тишината, последвала тези думи, е различна от всяка друга предишна тишина. Някак по-нежна.

– Приятелко... – прошепна Нелсън, но веднага млъкна.

– Кажи.

– Топло е.

– Странно – казах аз. – Навън сигурно е много студено и въпреки това...

– И ти ли си спомни за нощта с белобузите гъски?

Кимнах с глава.

– Нали знаеш, че цял живот се опитвам да намеря някой неизвестен досега вид гъска? – Отново кимнах с глава. – Мисля, че открих такава птица. Ти си avis rara [54] Рядка птица (лат) – Б. пр. .

– Радвам се, че ти ме откри – отвърнах.

Бих се заклела, че в онзи момент бяхме на крачка да се целунем или може би в паметта ми изниква сцената от „Малката русалка“ на Уолт Дисни, в която тя губи гласа си и за да си го възвърне, трябва да накара принца да се влюби в нея. Може би ни липсваше романтичен „музикален стимул“ – хор от щурци, птици, костенурки и някой рак, които да пеят: „Сега я целуни!“.

Въпросът е, че целувката не се състоя. Продължихме пътя си до кея на „Белведере“ в дълбоко, макар и приятно мълчание. Когато пристигнахме там, Нелсън върза лодката и ми помогна да сляза, защото си даваше сметка, че ми е трудно да пазя равновесие, облечена с дълга рокля и с официални обувки на токчета.

– Сега какво ще правиш? – попитах го аз, без да пускам ръката, която ми беше протегнал.

– Не знам – каза той и сви рамене. – Вероятно ще изчезна от сцената за известно време. Може би ще прекарам лятото в Гренландия.

Една налудничава мисъл се появи в съзнанието ми и аз, прескачайки всякакви задръжки, моментално я превърнах в думи:

– Ще ме вземеш ли със себе си?

– В Гренландия?

– Ще ми бъде приятно да наблюдавам белобузите гъски в естественото им местообитание – излъгах аз. – И мога да ти помагам за видеокамерата, вече знаеш, че съм страхотен оператор.

Поне успях да разсмея най-тъжния мъж на земята. Изгледа ме отгоре до долу. Още държеше ръката ми.

– Говориш сериозно – разбра той.

– Напълно.

Никак не бе лесно да се снабдим за толкова кратък срок с билети за Гренландия. Още по-трудно беше да научим да произнасяме думата Акисеакрахоок, която се оказа името на мястото, където някой бе решил да построи летите Нуук, единствената точка за приземяване и излитане на острова.

Помогна ни вездесъщата Фабриция, която за щастие беше будна и на поста си, организирайки движението на водните таксита до вила Троти и обратно.

Благодарение на нея не само успяхме да резервираме места за първия сутрешен полет до Париж, където беше седалището на Еър Грийнланд , а и да проследим минута по минута сватбата на Кара и Ноланд.

Разказа ни, че след спектакъла с фойерверките, който са наблюдавали от балюстрадата на панорамната тераса срещу езерото, гостите били заведени на мястото, където била сервирана вечерята. Нощта била прохладна, без вятър, весела, вълнуваща и незабравима. Приятелите на Томасо вдигнали наздравици и произнесли речи, херцогините танцували до зори, младоженците заминали за някое тайно място, за да се насладят на медения си месец.

– Надявам се да не отидат в Гренландия – казах аз. – Би било неловко за всички.

Разбира се, трябваше да уредим и някои практически подробности. Като например да намерим шофьор, който да ни откара до Милано, и да изпратим някое пиколо до вила Троти, за да вземе куфара на Нелсън е всекидневните му дрехи. Фракът не е най-подходящата дреха за разходки из стръмните острови Свалбард, Нова земя, Вайгач и Колгуев. Трябваше също да събудя сестра ми и да я уведомя за случилото се.

Докато Нелсън се къпеше в стаята, в която го настани Фабриция, аз се качих развълнувана в моята стая.