Лиляна Анастасова - Наръчник за добри обноски (Важни условия за добър тон в обществото)

Всичко най-необходимо за живота, което трябваше да зная, научих в детската градина — твърди в своя бестселър под същото заглавие американският писател Робърт Фулгъм. Това са принципите:

„Споделяй всичко!

Не вземай чуждото!

Не се блъскай!

Изчисти каквото си изцапал!

Извини се, ако нараниш някого!

Работи всеки ден по малко — пей, рисувай и танцувай, но следобед си дремни!

Когато си навън, пази се от движението!

Бъди наблюдателен! …“

За европейците и за българите добрите обноски изискват още нещо. Французите го наричат Savoir vivre 1 1 Savoir vivre — умение да живеем . В българската детска гргадина няколко поколения не получиха онова възпитание, което много от нашите баби и майки можеха да им предадат. Схващането, че благовъзпитанисто е категория на буржоазната етика, пренебрегна принципите на доброто традиционно домашно възпитание и то почти изчезна от поведението ни.

В тази малка книга читателят ще си го припомни, ще затвърди увереността си в моралните традиции на нашия народ и преди всичко ще намери много общоприети в цяла Европа съвременни правила за добро поведение, които всеки човек трябва да владее при общуването си в семейството и обществото. По някои поводи ще прочетете действителни и забавни случки, наблюдавани от съставителката на сборника през годините, когато е работила като дипломатически преводач.

ЕТИКЕТ. Възприета като съчетание на правилата за добро поведение, думата „етикет“ води началото си от времето на Краля-слънце Луи IV. В парковете на Всрсай били поставени надписи със следния текст: „Забранено е да се ходи по тревата“, които никой не спазвал. Главният градинар на двореца успял да убеди краля да издаде декрет, в който да се припомни, че „етикетите“, т.е. забраните и правилата, трябва да се спазват.

Умението да се живее в общество води началото си още от времето, когато хората започнали да се обединяват в общности. За различните обществени формации съществували и различни форми на общуване и поведение. С течение на времето много от тези форми се променили или изчезнали, но една част останали непроменени цели столетия.

Вероятно кроманьонският човек не се е считал за неучтив, когато е влачел съпругата си за косите. Известно е обаче, че в средните векове трубадурството е въвело изтънченост, елегантност и нежност в любовта и деликатност в общуването между хората. В двора на Луи IV префинеността стигнала догам, че на вратата не се чукало, а се драскало с нокътя на малкия пръст, който придворните специално започнали да оставят дълъг. Отдавна дългият нокът не е белег на приличие и на добър вкус, а тъкмо обратното.

Днес този, който владее добрите маниери и правилата на добрия тон, наистина притежава умението да живее. Той трябва да бъде вежлив не само към определени хора, от които има някакъв интерес, а към всички, с които общува. Френското „савоар вивр“ означава естествено поведение, съчетано с уважение към другите, зачитане на чуждата свобода и отстояване на собствената. Днес това умение е, или поне трябва да бъде, отрицание на егоизма, отказ от принципа „аз първо“. Освободено от смешната неестественост и изкуственост на минали епохи, съвременното умение да общуваме естествено и искрено с хората около нас е като втора природа на социалната личност. И въпреки това при някои изключителни обстоятелства понякога се питаме кое е поредно и по-учтиво. Събраните тук правила предлагат отговори на тези въпроси.

ПРОТОКОЛЪТ е съвкупност от изисквания, които трябва да се спазват при официални и международни визити, срещи, конференции и правила за поведение на участниците в тях, т.е. протоколът не задължава широката публика.

ПОЗДРАВЪТ е важен елемент от човешкото общуване. Във висшето общество много често се следи кой кого и как поздравява. Някога шлемовете не са се сваляли при поздрав, защото било опасно. По-късно мускетарите пък помитали земята с перата на шапките си. Днес учтивият поздрав е леко да се повдигне шапката с ръка при среща с познато лице. За съжаление американизацията на Европа и приливът в градовете на хора от селата, които по всички краища на света не обичат да свалят шапката от главата си, постепенно отучи мъжете от благовъзпитаната привичка да свалят шапка при поздрав.