Лиляна Анастасова - Наръчник за добри обноски (Важни условия за добър тон в обществото)

При среща обичайният поздрав е свързан и с ръкостискане. В някои страни като Германия, Белгия и Франция ръка се подава много често. Французите дори на работа се ръкуват със своите колеги на влизане и излизане, сутрин и следобед. Да не си подаде човек ръката, се счита за израз на неприязън или най-малко на невъзпитание.

В Англия и България е тъкмо обратното. Подадената ръка трябва да бъде нито влажна, нито отпусната, нито пък да стисне другата до болка, особено ако има пръстени. Първа подава ръка дамата. Ако е седнала, не става, освен ако ще се ръкува с много важна личност или с много възрастна дама. Ръка подава първо по-възрастният на по-младия, по-висшестоящият на по-нисшестоящия. Редът е същият, когато лицата са много на брой.

При близки и роднини е обичайно жените да се разце-луват по бузите. При мъжете е достатъчно полупрегръдка и потупване по гърба. Французите, белгийците и италианците се целуват за поздрав по двете страни, руснаците — по едната, другата и пак по първата защото: „Бог любит троицу“, дори и по устата, което не се възприема от другите нации. Германците и англичаните нямат навик да се целуват за поздрав.

Целуването на ръка и то с дълбок поклон и тракане на токове отдавна не е на мода. Елегантно е, според французите, да се направи един наподобаващ тази церемония дискретен жест, при който ръката на дамата се хваща леко отдолу само за пръстите и се вдига високо на няколко милиметра от устните, без да се докосва. Дамата, която познава този жест не дърпа, нито поднася подчертано ръката си, но я подава достатъчно високо, за да не кара кавалерът да се навежда прекалено ниско. Ръката винаги се подава на разумна височина и достатъчно протегната, за да може отсрещната страна да я поеме, без да бъде принудена да направи поклон.

Ha снимки може да се види как Сталин и Тито са подавали ръка именно по този начин, поставяйки отсрещната страна в неудобното положение да се наведе пред тях.

Ръка се целува само на омъжена, достатъчно възрастна или важна дама, но никога на улицата или ако дамата е с ръкавици. В дом, ако гостът целуне ръка на една от дамите, длъжен е да уважи по този начин всички присъстващи дами.

При среща с царски особи не е редно простосмъртен да се опитва да целуне ръка на принцеса, царица, кралица, императрица. Подчертано учтив поклон е достатъчен.

На раздяла нещата се повтарят, но вместо „добър ден“, „добър вечер“ или „как сте?“, което е повече поздрав, отколкото въпрос и не изисква отчет за здравословното състояние на поздравения, се добавя: „до скоро“, „до утре“ и пожелание за приятна вечер, приятна неделя, приятна почивка, лека работа или весели празници, ако предстоят скоро.

ПРЕДСТАВЯНЕ. Доброто възпитание изисква да представяме лицата, които познаваме на другите, които не ги познават. Редно е да се представи:

• първо мъжът на дамата, после дамата на мъжа;

• първо по-възрастният на по-младия, после обратното;

• първо по-нисшестоящият на по-висшестоящия, после обратното.

Дамата, по-възрастният и по-висшестоящият, първи подават ръка. Не е задължително да се казва „приятно ми е“. Ако трябва да се представи семейна двойка, казва се: „Господин и госпожа Иванови“. Ако трябва да се представи дама, за която не е известно дали е омъжена, но видимо не е младо момиче, за предпочитане е да се нарече „госпожа“. На неомъжената, но не особено млада жена няма да й мине през ум да се обади, че е госпожица.

Когато се представят гости в дома, светската домакиня добавя към имената им комплимент или обяснения на роднинската връзка.

Закъснелите поднасят извинения. В случай че не могат да присъстват, предварително изказват приемливи извинения.

КАВАЛЕРСТВО, рицарство, джентълменство, галант-ност. Преминала в български от романските езици, думата „кавалерство“ (кавалер — конник, рицар) се покрива до известна степен с „галантност“. Галантен на френски означава любезен, вежлив, а на италиански и испански — изискан и модно облечен. „Рицар“ идва от немски и холандски (конник), а джентълмен е английският знатен, благороден мъж. Във всяка от тези думи се влага смисъл на възпитание, порядъчност, образованост, почтеност, храброст, бляскавост, великодушие и изтънченост на обноските към дамите.

Тъй като галантността на аристокрацията се разпространила и сред другите класи, кавалер, особено галантен кавалер, е бил винаги онзи, който умеел да ухажва дамата. Френската дума galant (вежлив, учтив) е преминала в нашия език чрез руски. В женски род тя придобива смисъл на „наивна, лекомислена“.