Лиляна Анастасова - Наръчник за добри обноски (Важни условия за добър тон в обществото)

Когато се звъни на вашия телефон, независимо дали у дома или на работа, редно е с вдигането на слушалката да отговорите „да, моля?“. Ако не търсят вас, не се провиквайте от място „Иване-е-е, за тебе е“, а оставете слушалката и идете да кажете на Иван, че го търсят по телефона. Ако него го няма, попитайте какво и от кого да му предадете.

Ако ви търсят у дома близки или далечни познати или непознати, не употребявайте началническото „кажете!“ или „кажи!“-това просто не е добър тон. Френското „слушам ви“ на български напомня за казарма. Англичаните имат израза „С какво мога да ви помогна?“, който е толкова употребяван че точният му смисъл е забравен. Започвайки с „моля“ или „как сте?“ разговорът трябва да се насочи към същността.

Когато нямате секретар и вдигате директен служебен телефон, прието е сами да назовете името и службата си и тогава да използвате „кажете“ или „слушам Ви“. Служебният телефон не трябва да се използва за частни и при това продължителни разговори. Когато сте на гости и ползвате с разрешение чуждия телефон, правете го с мярка и избягвайте разговори с провинцията или с чужбина. Когато ви помолят да ползват вашия телефон, услужете с готовност и се оттеглете от помещението, без да проявявате любопитство.

Не бива да се забравя, че по телефона се уреждат срещи, покани, изразява се благодарност за нещо дребно, но при по-важни проблеми, съболезнования или дълбока благодарност се отива лично или се изпраща писмо.

Когато се свързвате чрез секретар, не карайте отсрещната страна да ви чака и ако се налага, предложете да се обадите по-късно.

Класическо правило е при прекъсване на разговора да позвъни отново онзи, който пръв е потърсил и не търсещият, а търсеният да сложи любезно край на разговора. Не е редно търсещият да се опитва да го продължава безконечно. Ако ви се обаждат, а вие бързате, вежливо помолете да се чуете по-късно.

Не споделяйте важни лични проблеми по телефона. Записаният телефонен разговор може да послужи за доказателство в съда.

Разговорите от улична кабина трябва да бъдат още по-кратки.

Не бива да се звъни у хората по работа или за услуги сутрин рано, вечер късно или в празници. Както в отношенията си с хората, така и но телефона трябва да се стараем да бъдем приятни и да предизвикваме положителни емоции.

Френският драматург Саша Гитри бил известен сладкодумец и му приписвали следната реплика: „Боже, колко беше хубава ти онази вечер по телефона!“

ВИЗИТНИ КАРТИЧКИ. Освен името и професията или поста си, нежененият мъж може да пише във визитната си картичка както домашния, така и служебния си адрес.

Жененият мъж трябва да има два вида визитни картички — едната с името и служебния адрес, а другата на името на г-н и г-жа X с домашния им адрес.

Съществува изкушението чрез визитната си картичка човек да се представи за професор, директор и изобщо за по-важна личност.

Един български дипломат с ранг първи секретар при посолство, беше си подготвил визитки със следния текст: X… У… Първи секретар на Народна република България.

Неомъжената жена вписва само името и презимето, но никога адреса си. Тя може да го добави на ръка за когото желае.

Омъжената жена може да ползва семейни картички, лични визитки без адрес и ако упражнява професия — картички с професионален адрес. На вдовиците е позволено да впишат домашния си адрес.

Визитните картички се използват при запознаване, когато трябва да се благодари за получено известие за сватба, кръщене, за подарък, за официална вечеря или в отговор на покана. Визитна картичка се оставя, когато в посетения дом е нямало никого.

Визитна картичка в пликче се поставя в букети и подаръци.

Важно е да се знае, че на нея могат да се добавят няколко думи, кратко писмо, но винаги в трето лице и без подпис.

Някога визитна картичка се е оставяла с подгънато ъгълче, за да не може да бъде използвана от друг, но тази практика е заменена с написването на нещо.

В дипломацията е прието за поздравления или благодарност върху визитката да се напише саморъчно и с молив.

ПОЩЕНСКИ КАРТИЧКИ трябва да се избират според получателя или онова, което изпращачът желае да му каже. Текстът трябва да е кратък и винаги с подпис.

ПОКАНИ. При официални случаи поканите се изпращат най-малко десет дни предварително с писмо или на специално напечатан картон.

За приятелски събирания поканата може да се отправи по телефона. Например: „Свободни ли сте да дойдете на вечеря в четвъртък 5 март?“. При липса на телефон — със саморъчно писъмце. Устната покана трябва да е изрична, за да бъде сигурна домакинята за датата, часа и броя на гостите. Поканата може да се потвърди още веднъж и на самия ден. Само много близки приятели могат да се поканят в същия ден без предизвестие.