Мамен Санчес - Каймакът на обществото

– Тереза е горе, довършва прическата и тоалета си – обясни херцогиня Ноланд на сестра ми и на мен, докато ни водеше из дебрите на къщата. – Нелсън излезе да се разходи. Цялата тази суматоха го изнервя. Той обича тишината и спокойствието. Прекарва часове наред в библиотеката и изучава живота и навиците на птиците. Понякога се шегуваме с него, като му казваме, че има патици в главата си.

Придружи думите си със звънък смях, но на мен не ми стана смешно. Сестра ми, която е много възпитана, пресилено се засмя.

Как можеше Кара да се присмива на увлечението на Нелсън? Не съзнаваше ли колко важни са за него белобузите гъски, жеравите и патиците? Не беше ли се възхищавала на мъжа си именно заради безмерната му страст към авантюрата, опасността и несигурността?

В един малък и отдалечен от глъчта салон беше сервирала чай за двама. Помоли сестра ми да ни изчака там за момент, защото трябвало да ми каже нещо много важно, и ме заведе в един ъгъл на полутъмния коридор . Колко е тайнствена – помислих си аз. И колко е абсурдна тази предпазливост, защото щях веднага след това да разкажа на сестра ми тайната на Кара дума по дума, колкото и скандална да беше.

Кара ме изгледа с усмивка, мълчаливо.

– Плашиш ме – казах й аз.

– Трябва да ти споделя една неочаквана новина.

Показа дясната си ръка и аз с изумление видях пръстен с най-огромния брилянт, който някога бях виждала и който сигурно тежеше половин кило. Показваше го с гордост, почти танцувайки от радост, и не можеше да откъсне поглед от съкровището си.

– Томасо ми предложи да се омъжа за него! – поясни тя, като довърши фразата с дълбока въздишка, както би направило едно петнайсетгодишно момиче, което са целунали за първи път

После отново ме прегърна и аз отвърнах на прегръдката й искрено. Радвах се за нея и за новата й надежда, но в същото време си спомних разтвореното списание, което видях в дома й, със снимката на Томасо Троти и отбелязаното му с маркер име. По същия начин отбелязвахме със сестра ми играчките, които най-много ни харесваха в коледния каталог на „Корте Инглес“.

Помислих си, че скъпата ми приятелка Кара не си губи времето. Беше си поставила за цел да хване милионер и бе успяла да я постигне за рекордно време, само няколко месеца след като бе овдовяла. Каква граблива птица! Каква лисица! Каква златотърсачка беше само!

– Сигурно си мислиш, че съм използвачка.

– Съвсем не!

– Нека ти разкажа историята от началото, за да видиш колко грешиш. Обикновено не ме е грижа за мнението на другите. Но на твоето държа.

Седнахме на една дървена пейка до прозореца. Под нас се виждаха романтичната градина на Ноланд Тауърс и алеята между дъбовете, която водеше до лобния павилион, фонтанът в центъра, гората в дъното, конюшните вдясно и камионите, натоварени с мебели и реквизит за снимките, с цветя и пакети.

Кара се намести удобно, пое си дъх.

– Томасо Троти беше първата ми любов – заяви тя и изчака да види как ще реагирам. – Никой не знае за това.

Разказа ми, че се запознала с него през шейсет и трета, в Чернобио, и нежността и чувствата им били толкова силни, че това ги променило завинаги. През онова лято и през следващите три-четири се криели и се любели под асмите и глициниите, докато майка му не ги заварила да се целуват на кея във вилата им и изпратила сина си да учи в Швейцария. Заявила, че Кара не е добра партия – нямала знатно потекло и име.

– Семейство Троти е родом от Неапол, не знам дали ти е известно. Дядото на Томасо имал малка бакалия близо до пристанището. – Кара се усмихна. – Нямат никакъв крал, нито аристократ в рода си. И точно това е лошото. Колкото по-скромен е произходът, толкова по-лошо. Майките стават по-взискателни към приятелките на синовете си.

В началото получавала тайно писмата му, които той й пращал от пансиона си и в които й обещавал да избяга от заточението си и да отидат заедно в Испания, Гърция или на най-високия връх на Алпите, където никой няма да ги открие.

Писмата обаче били засечени и конфискувани, а Томасо Троти завършил учението си в един университет в Бостън, където срещнал други жени и открил, че има безброй видове любов.

– Майка му беше много доволна, когато се сроди със семейство Висконти от Милано. Сватбата продължи три дни. Бракът им – двайсет и четири години.

– Изглеждаха щастливи.

– И бяха щастливи. Както аз бях щастлива с първия си съпруг, а години след това, с Тристан. Безкрайно щастливи. Това няма нищо общо.