Мамен Санчес - Каймакът на обществото

Две минути по-късно се появи преобразен в легендарния Джеймс Бонд. Носеше костюм „Джийвс & Хокс“ на дискретни райета, с джобче, от което се подаваше ленена кърпичка, тъмна вратовръзка и безупречно бяла риза, сребърни бутонели с инициалите му и – бих се заклела – тиранти вместо колан, лъскави обувки с връзки, разкопчан шлифер, класическа шапка и черен чадър. Джентълмен от глава до пети.

Любезно ми отвори вратата на своя „Астън Мартин DB5“ в цвят сив металик и отвътре ме лъхна мирис на кожа и мъжки одеколон, на тютюн за лула и дърво. Къде ли господин Карсън крие пистолета си? – запитах се и скришом погледнах към жабката, в която открих само чифт очила с поляризирани стъкла, от онези, които се използваха при практикуване на изисканата ски алпийска дисциплина.

– Обичаше ли да карате ски? – попитах го, за да разчупя леда, докато той, седнал зад волана, караше с много над разрешената скорост и се движеше като акула сред останалите коли на магистралата.

– Кой не обича? – отвърна ми той, без да отделя поглед от лентата. – Не знам да има по-стимулиращо усещане от това да се спускаш със ски от връх Шилтхорн или по пистите на Гщаад и Сен Мориц, когато слънцето започва да залязва и небето се обагря в розово. А насладите на l’après-ski [32] Времето след каране на ски (фр.) – Б. пр. – добави той на перфектен френски, – скарата, мартинито, запалената камина и една красива жена, с която да разговаряш, и... Знаехте ли, че предишният херцог Ноланд, бащата на лорд Нелсън, беше опитен скиор?

– Знам, че е бил един от първите британци, изследвали Северния полюс и прекосили Северно море, и че за малко да умре от изтощение.

– Ако не са били кучетата, с които се е хранел – въздъхна Карсън. – Какво благородно животно е кучето! – Аз кимнах ужасена, а той продължи: – Освен това в младостта си херцог Ноланд е бил шампион по слалом и алпийски скок. Имал един приятел италианец, принц или граф Акуароне, който притежавал приказен замък в едно отдалечено кътче в Доломитите, до което се стигало само с авионетка. Много рисковано. Всички били сигурни, че рано или късно ще изгуби живота си в самолетна катастрофа. Но не. Краят на Акуароне бил много по-драматичен. – Той си пое дъх. – Бил убит

– Наистина?

– Да. Навремето случаят нашумял много. Също като Великия Гетсби намерили мъртвия граф в басейна на къщата в Акапулко, която била на семейството на жена му. Бил прострелян е пет куршума.

– Какъв ужас!

– Провели разследване и накрая собственичката на къщата, тъща му, си признала. През единайсетте години, които прекарала в затвора, както и до края на живота си, твърдяла, че смъртта му се дължала на нещастен случай.

– Пет изстрела да са нещастен случай... – отбелязах аз.

– След тази трагедия Ноланд се отказал от ските и се отдал тялом и духом на автомобилните състезания. Познавахте ли го?

– Херцог Ноланд? За съжаление, не.

– Беше истински джентълмен. Авантюрист Голям любовник. За последен път се ожени на осемдесет години. Ние му ушихме фрака. Беше един от най-добрите ни клиенти.

Замълчахме. Той вероятно си спомняше за покойния Тристан Ноланд, а аз се измъчвах от мисълта, че много скоро и за свое огромно задоволство Уилям Карсън ще получи нова поръчка – за друг сватбен фрак, предназначен за друг херцог Ноланд, в случая Нелсън. Моят Нелсън.

Потънали в носталгично мълчание, пристигнахме най-после на летището, в чиито подземия – ако съществуват подземия и килии в място като „Хийтроу“ – държаха затворена сестра ми. Попитахме къде е полицейското управление и тръгнахме натам с решителна крачка.

– Оставете на мен да говоря – нареди ми моят частен Джеймс Бонд с такава самоувереност, че аз се подчиних без възражения.

Полицаят, който ни прие, имаше вид на добър човек, когото човешкият род бе успял да убеди, че такова понятие не съществува. Заведе ни в един кабинет, където най-после можах да прегърна сестра си. Стори ми се доста посърнала и засрамена; бузите й бяха зачервени, а очите – влажни. Забелязах, че е облечена е рокля без презрамки от червена коприна, дълга до земята и по-подходяща за някой прием в Париж, отколкото за полицейски арест Не бе необходимо да ми дава обяснения. Достатъчно ми беше да си припомня историята на леля Флора и нелегалните стоки, които бе успяла да пренесе от Биариц през френско-испанската граница.

– Издебнах момент, В който митничарят се беше разсеял, и се вмъкнах в склада, намерих сандъка, облякох роклята и излязох – разказа ми тя, докато мистър Карсън попълваше куп документи и вписваше името на престижната си фирма на мястото на вносителя, спасявайки ни по този начин от перспективата да прекараме нощта в ареста.