Мамен Санчес - Каймакът на обществото

В този момент сестра ми получи просветление. Изправи се. Този път снопът светлина огря нея.

– Бабо – каза тя тържествено, – ще ни заемеш ли парите, които ни трябват за репортажа?

Аз се задавих с кафето.

Баба също се изправи и кучето отново се изтърколи от колената й.

– Разбира се! – изгърмя гласът й. – Да ми донесат чековата книжка. Писалката, която ми подари мъжът ми! Очилата за четене!

С едно драсване на перото това, което до момента изглеждаше непреодолимо препятствие, бе решено с един чек, който ни предоставяше достатъчно средства, за да наемем Тестино два пъти и освен това да го поканим на вечеря в „Тур д’Аржан“ [30] Прочут ресторант в Париж – Б. пр. .

Този чек ни върна вярата и радостта. Насърчи ни да подновим работата, да продължим с подготовката, да се борим с графици, гримьори, фризьори, авиолинии, хотели, фирми за кетъринг, застрахователи, продавачи, секретари, асистенти, фотографски екипи и всякакви други изкарващи ни извън кожата елементи.

Служителите в шоурума на Валентино в Италия поеха ангажимента – по изрична заповед на шефа си, който си спомняше за мен от последната ни среща в Париж – да изпратят в Лондон няколко тоалета от круизната колекция. А управителката на магазин „Булгари“ в Рим се съгласи да ни заеме гратис една оценена на няколко милиона огърлица, но трябваше да поемем огромната застраховка и пътните разходи на охранителя на подобна скъпоценност

– Не знам какво имате предвид под „охранител“ – извиних се аз.

– Имам предвид човека, който ще охранява огърлицата през цялото време. Носи го в куфарче, което е заключено и е закопчано с белезници към собствената му китка. Спи с куфарчето в леглото. За да му го откраднат, би трябвало да му изтръгнат ръката.

– Много нагледно.

– Пътува въоръжен, а за това е необходимо разрешително. Ще трябва да подпишете куп документи.

През тези дни говорих с Кара няколко пъти. Тя също искаше да участва в приготовленията. Препоръчваше ми хора и магазини в Лондон. Помощта й беше от съществено значение при избора на специалист по вътрешен дизайн, който да освежи замъка и да го превърне в модерен и уютен декор, където щяхме да снимаме.

– Казва се Майкъл Смит Американец е, но работи в Музея на Виктория и Албърт и е несъмнено най-добрият. Той декорира лятната резиденция на принцовете на Йорк и мисля, че е направил ремонта в Балморъл. Стилът му е много British [31] Британски (англ.) – Б. пр. , но умее да съчетава класическото с модерното по много оригинален начин. В момента участва в работите по реконструкцията на Уиндзорския дворец. Нали знаеш, че изгоря?

От Нелсън не получих нито едно обаждане, нито един факс, нито някакво съобщение по майка му или годеницата му. Нищо. Това, от една страна, облекчаваше работата ми, но от друга, ме изпълваше с огромно разочарование. Дълбоко в себе си копнеех да чуя гласа му, дори само за да отправи някоя капризна молба като стотиците, които хрумваха ежедневно на Тереза.

Единственото писмо, което пристигна от негово име, бе подписано от някой си Уилям Карсън, собственик на фирма „Джийвс & Хокс“, официални доставчици на кралицата на Англия, на единбургския и на уелския принц, а на плика имаше толкова гербове, че преди да го отворя, помислих, че кралицата най-после ни кани на някое от градинските си празненства. Но не. Прочетох го на глас на сестра ми:

– „Многоуважаемият херцог Ноланд се свърза с нас, за да ни уведоми, че предстои да бъде сниман за престижното ви списание. Семейството има дългогодишна връзка с нашата фирма и за мен ще е чест да предложа на издателството ви трийсет процента отстъпка върху обичайната цена на нашите костюми и аксесоари.“

След моментното ни изумление осъзнахме, че много елегантно и без да изцапа безупречно чистите си ръце, Нелсън ни задължаваше да му купим костюм от този престижен магазин за мъжко облекло в Лондон, основан през 1771 г, за да обслужва потребностите на Кралската армия и на Кралската флота.

Бях готова да отговоря на подобно изнудване със също толкова любезно писмо, в което щях да обясня на собственика на „Джийвс & Хокс“, че в моя бизнес обичайната практика не беше да купуваме костюми и вратовръзки, обувки и чорапи, а че в най-добрия случай ги наемахме или използвахме наличните дрехи в гардеробите на лицата, които интервюирахме. Но безкористното финансиране, предоставено от баба ни, ме бе направило необичайно щедра и аз великодушно реших да задоволя каприза на Нелсън. В крайна сметка инвестицията в този костюм беше незначителна в сравнение със сумите за цветя, премествания и настанявания.