– Перуанец? – отвърна тя с известно презрение. – Изобщо не съм чувала за него.
Тереза Троти може да не вярваше, но от известно време в тази далечна андинска земя се раждаха интересни личности като екзотичния президент Фухимори, генералния секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр, прочутия писател Марио Варгас Льоса, както и фотографа Марио Тестино, който по онова време вече беше подписал няколко корици на най-престижните модни списания във франция и Англия. Вярно е, че още не беше докоснат от вълшебната пръчица на Мадона и оставаха четири години, за да обезсмърти принцеса Даяна в позата на холивудска звезда, но вече си беше спечелил възхищението на хора като мен, които бяхме в течение на случващото се в света на висшето общество.
Тестино беше своеобразен Оскар Уайлд на двайсети век, родом от Лима, установил се в Лондон през седемдесетте години. Бе станал част от най-ексцентричната бохема, бе си боядисал косата в розово и бе открил най-случайно призванието си на фотограф, което в течение на годините го бе издигнало до върха и му бе отворило вратите на ексклузивния свят на модата. Сред любимките му бяха младичките Кейт Мое и Хелена Кристенсен. Сред приятелите му беше моята скъпа херцогиня, която бе снимал много пъти – изискана, провокативна и загадъчна.
Обадих й се, за да я помоля да ходатайства за мен пред приятеля си Марио и тя се опита да измъкне от мен информация, която аз не възнамерявах да й дам. От друга страна, беше логично да ме пита кога, къде и защо.
– Не мога да ти разкрия какъв е поводът – оправдах се аз, – само ще ти кажа, че на четиринайсети февруари имаме нужда от Марио Тестино за една фотосесия е Тереза Троти ди Висконти. Ще ти бъда много благодарни, ако ме свържеш с него, за да се договорим. Знам, че е скъп – добавих аз, – че програмата му е натоварена, че подбира с лупа работата си, но мисля, че този репортаж ще го заинтересува. Кажи му, че ще му се обадя, когато той каже, или той да ми позвъни вкъщи. Няма да се отделя от телефона, дори да трябва да спя на дивана, но му обясни, че въпросът е много деликатен и не мога да разкрия на никакъв асистент, секретар, мениджър или посредник за какво става дума.
– Майчице! – развълнува се тя. – Сигурно Троти ще се омъжи за Албер Монакски. Каква новина! Вече имаме наследница на принцеса Грейс!
– Не е това! – опитах се да охладя ентусиазма й.
– Мен не можеш да ме излъжеш – увери ме тя. – И ти я видя като мен на Бала на розата. Седеше на президентската маса заедно с другите кандидатки за поста. Това момиче, както ми казаха, е амбициозно. Много е богато, но му липсва родословие, няма аристократично име, което да върви с парите му. Както разбираш, не е толкова престижно парите на семейството ти да идват от бизнес със супермаркети.
– Уверявам те, че не е това! – казах аз, но беше невъзможно да я накарам да промени мнението си.
Така или иначе това объркване беше в мой интерес. Десет минути след като приключих разговора с нея, телефонът иззвъня и секретарката й ми продиктува номера, на който трябваше да се обадя още същия следобед, точно в шест, ако искам да говоря лично е господин Тестино.
– Да изпратят цветя на херцогинята! – възкликнах, размахвайки бележника, и сестра ми, за която желанията ми вече бяха заповеди, поръча орхидеи в „Бургиньон“.
В уречения час, обляна от студена пот и е ускорен пулс, набрах десетте цифри на телефонния номер в Лондон. Марио Тестино отговори на испански, сякаш знаеше, че аз треперя от страх от отсрещната страна на линията. Беше забавен и любезен. Каза ми, че майка му била редовна читателка на списанието ни от много години; че в деня, когато го получавала по пощата, канела на следобедна закуска всичките си приятелки, за да го четат заедно, че била в течение на всичко, случващо се в Испания, и че щяла много да се зарадва да види името на сина си на една от нашите корици. После заговори за попарта и ме уведоми, че в най-авангардните среди имало огромен интерес към списанието ни. Че сме били като консервената кутия със супа „Камбъл“ [28] Американският художник Анди Уорхол (1928–1987) е създал композиция от трийсет и две платна, на всяко от които е изрисувана консервена кутия със супа „Камбъл“. – Б. пр.
или капачката на „Кока-кола“ и че Мошино наскоро направил рокля с волани, имитирайки страниците на списанието ни.
Окуражена от доброто му разположение, аз изложих ситуацията. Тереза Троти ди Висконти наскоро се е сгодила за младия херцог Ноланд и...
Читать дальше