Мамен Санчес - Каймакът на обществото

Последствията от тази злощастна година все още се чувстваха в края на декември на деветдесет и трета, когато най-неочаквано, облечена в черно и с толкова печално лице, че будеше жал, Даяна се сбогува с обществената дейност със сълзи на очи. Заяви, че медийното внимание я потиска, че сега приоритетът й са синовете й Уилям и Хари. Въпреки това продължи да се бори срещу противопехотните мини, като вървеше безстрашно из осеяните с бомби полета. В деня, когато загина заедно със сина на египетския магнат Ал Файед в колата, управлявана с висока скорост от пиян шофьор, докато се опитвали да избягат от папараците в един тунел в Париж, баща ми се опечали много. „Заслужаваше да умре в злополука с хеликоптер, летейки над лагерите с бежанци“ – заяви той.

За Ал Файед знаех само, че е собственик на универсалния магазин „Хародс“, защото на първия етаж, в края на ескалаторите, се издигаше бронзовата му статуя в реален ръст.

Този обезпокоителен образец на фараоново изкуство и паметник на предприемаческия успех на египтянина сигурно е дразнел неимоверно короната, защото кралица Елизабет отказваше категорично да му предостави британско гражданство.

Също така знаех от личен опит, че в пределите на частната му империя трябваше да се спазват определени норми. Признавам, бях изгонена от „Хародс“, обвинена в публичен скандал, или нещо подобно – поне така ми обясни охранителят, който любезно ме придружи до вратата, – защото носех твърде къса блуза за вкуса на господин Ал Файед. „Вижда ви се пъпът, госпожице“ – обясни ми той.

Скарах се на баба ми, защото тази блуза ми я беше купила тя от един от скъпите магазини, които обичаше да посещава.

Предното лято ми беше подарила толкова миниатюрни бикини, че майка ми бе забранила да ги нося. „Бабо – упрекнах я аз, – ако продължаваш да ме обличаш модерно, ще ми забранят да влизам в „Джой Еслава“ [25] Дискотека в Мадрид – Б. пр. – и двете се разсмяхме. Тя е била една от първите жени по нейно време, осмелили се да носят панталони с басти, и твърдеше, че стига да са елегантни, дълбоките остри деколтета не я плашат Веднъж Педро Родригес й казал, че при нейната фигура колкото по-малко плат има, толкова по-добре, и тя беше следвала дословно съвета му. Бе позирала за един от прочутите портретисти на онова време и когато дядо ми получил портрета, хукнал с картината под мишница към ателието на художника, за да го помоли да добави два сантиметра, за бога, и презрамки към деколтето, „честна дума“, избрано от жена му.

– Причината не беше в роклята – защитаваше се баба ми, – а в буйното въображение на художника.

Вярвам й. Самата аз съм виждала и съм пробвала много пъти тази рокля от сапфиреносиньо кадифе. Беше една от перлите в колекцията от рокли, които баба ми пазеше в огромния дрешник, намиращ се в съседство със стаята за игри. В оригиналния модел презрамките наистина съществуваха и деколтето беше доста прибрано.

След корицата със снимката на Даяна, сбогуваща се с официалните си задължения, публикувахме друга, със снимката на Дола Флорес с кръгло като луна лице. „Така съм заради кортизона – обясняваше Фараонката. – Но нека хората бъдат спокойни, аз съм откровен човек и в деня, когато се разболея от болест, която ще ме отведе в гроба, ще го кажа на всеослушание.“

И мен ме изпълни дълбока, много дълбока циганска печал, защото често бях отваряла вратата на дома ни, който се намираше над издателството, и й бях предлагала зелени маслини, шунка, пържени картофи, каквото пожелаеше, докато чакаше баща ми да се качи от кабинета си. В действителност горката Дола беше болна, макар че тя още не искаше да знае това. Данъчните Власти я преследваха – това я наскърбяваше, – а беше достатъчно всеки испанец да даде дребни стотинки, за да изплатим дълга й. Гледаше на ръка и предсказваше бъдещето. Много обичах да отварям вратата на Лола.

– Изглеждаш ми посърнала – каза баба ми по майчина линия, докато поливаше мушкатата на балкона си. – Останало ми е малко дюлево сладко. Искаш ли да го изядем със сирене?

Сиренето беше овче, узряло, но не прекалено. Купуваше го от ресторант „Веласкес“, също както полвороните [26] Дребна сладка от брашно, мас и захар – Б. пр. и масапана [27] Сладкиш от смлени бадеми, пудра захар и белтък – Б. пр. . Сама приготвяше дюлевото сладко на печката си с въглища и тайната на успеха й се състоеше в точната пропорция на захарта; нито много сладко, нито много кисело, меко, но не течно, нито пихтиесто, а твърдо, с консистенцията на гъши пастет