Мамен Санчес - Каймакът на обществото

Окачих снимка на семейство Пек на корковото табло в ъгълчето ми в офиса, до други снимки на личности, които възнамерявах някой ден да интервюирам, а до нея поставих изрезка от „Таймс“ със снимка на Нелсън Ноланд, облечен в траур, на погребението на баща си. Обадих се по телефона в справочния отдел на прочутия вестник и ги помолих да ми изпратят ксерокопие на статията, която бяха публикували предната година, защото – излъгах – пиша репортаж за новата британска аристокрация.

Всичко това се случи през октомври и до средата на ноември нямах новини от Тереза Троти, нито от приятелката ми Кара, нито, разбира се, от херцог Ноланд. Започнах да се опасявам, че са се отказали от проекта групово – мащеха, годеница и херцог, че са ме отхвърлили и са ме оставили без репортаж и без каквото и да е обяснение. Баща ми от време на време се интересуваше за „случая, с който се занимаваш“, в началото с истински ентусиазъм, после с известна предпазливост, съзнавайки, че отговорите ми са неясни, а надеждите ми – на път да се срутят веднъж ми зададе следния въпрос:

– Наистина ли нищо не го попита за Тереза Троти?

– Не намерих подходящ момент – оправдах се аз изчервена.

– Голяма репортерка си, няма що – отбеляза той развеселен.

Колко прав беше. В онези дни, в които нямах новини от Ноланд, се чувствах като най-некадърната стажантка по журналистика. И това чувство се засили, когато един ден баща ми дойде в стаята ми и ми подари книгата „Интервю с Историята“ – сборник от смелите интервюта, които Ориана Фалачи бе взела от Хенри Кисинджър, Голда Меир, Ясер Арафат, Хюсеин, краля на Йордания...

Междувременно продължих да изпълнявам обичайните си задължения – ходех на пресконференции и отразявах кинопремиери, и бранех телефона от продължителните разговори на брат ми и сестра ми, в случай че херцог Ноланд или Тереза решат да позвънят.

Най-после в един съботен следобед, докато гледахме „Завръщане в миналото“ за стотен път и ядяхме пуканки, приготвени в микровълновата фурна, телефонът иззвъня. Беше тя. Баща ни отново ни бе предупредил за вредното въздействие на електромагнитните вълни, излъчвани от това дяволско изобретение, което приличаше на блиндирана камера и вдигаше ужасен шум. Канарчето, което в продължение на десет години живееше в клетка до прозореца на кухнята, умря и според него това било неопровержимо доказателство за зловредността на уреда. „Първо канарчето – пророкува той, – после ще ни опадат миглите, след това зъбите и накрая всички ще се заразим от рак.“ (Трябва да се отбележи думата „зараза“ в този контекст. Светът на рака, СПИН-а, рапичното олио и хероина беше враждебен.)

Тези радиоактивни пуканки заседнаха в гърлото ми, когато вдигнах слушалката, като се питах кой, по дяволите, се обажда в една порядъчна къща по време на следобедната почивка в събота, и един чувствен глас ми отговори на италиански: „ Buon giomo. Mi chiamo Teresa Trotti di Visconti ” [23] Добър ден. Казвам се Тереза Троти ди Висконти. (итал.) – Б. пр. .

Сигурно съм направила салтомортале на дивана, защото сестра ми и брат ми ме погледнаха уплашено и дори спряха на пауза видеокасетофона. Постъпиха добре, защото разговорът продължи дълго.

– Предполагам, не знаете коя съм – каза тя на английски със силен акцент след размяната на неразбираеми фрази, в които двете смесвахме безразборно трите романски езика – испански, италиански и френски, и накрая заключихме, че ще ни бъде по-лесно да се разберем на основния език – този на англосаксонците.

– Разбира се. Вие сте приятелката на херцог Ноланд.

– Годеница – уточни тя.

– Да, извинявайте.

– Нелсън ме помоли да ви се обадя, за да съгласуваме репортажа. Опитах се да му обясня, че не е необходима намесата на друго лице в случая. Сама мога да организирам всичко. Аз и бъдещата ми свекърва Кара Ноланд, разбира се. Ако нямате нищо против, ще ви изпратим бюджет на продуцентските разходи за събитието, а вие трябва само да го одобрите.

– Продуцентски разходи? – Да кажем, че още бях нова в тази материя.

– Нали не искате да си правя сама прическа – отвърна ми тя троснато.

В онзи момент не успях да преценя мащаба на бедствието, което щеше да ме връхлети. Всичко беше толкова неочаквано за мен, че приех без възражение всичките й изисквания. Да, ще чакам търпеливо да ми изпратите инструкциите си; да, ще подпиша бюджета; да, ще се свържа с хората, които ще ни бъдат необходими, дори ще говоря лично с Валентино, ако се наложи; да, ще потърсим подходяща дата след Коледа, за да можете да покажете прекрасната круизна колекция; да, ще се погрижим за цветята и украсата, за да освежим тези толкова стари салони, както и за кетъринга за екипа, и за още милион детайли, които Тереза Троти ми прочете, вероятно от списък, изработен заедно с Кара Ноланд, в който не оставяха нищо на случайността. Сякаш организирахме сватба, а не фотосесия.