Мамен Санчес - Каймакът на обществото

– Вероник Пасани? – попита тя с носталгия в гласа. – Знам много добре за кого говорите. Тази история вдигна голям шум. Любов като в романите. Беше на кориците на няколко броя, между другото, много печеливши.

Седна на масата с разпиляна по раменете черна коса и си наля чаша чай, докато се ровеше в спомените си от младостта. „Станах журналистка от любов“ – обясняваше тя на онези, които я питаха за началото на кариерата й.

Във времена, когато много малко жени работели, баба ми успяла да постигне професионален успех рамо до рамо с дядо ми. Тя, която нямала нужда да печели хляба си, тъй като произлизала от знатно и богато семейство, доказала, че притежава изключителни способности за бизнес – интуиция, смелост, ентусиазъм и непоклатима решителност, която няколко пъти спасила издателството в трудни моменти. Притежаваше също изумителна памет, в която съхраняваше неимоверно количество данни за живота и приключенията на всички герои на нашите архиви. Баба ми беше ходеща справочна служба.

– Вероник Пасани беше почти дете, когато стана известна. Едва ли имаше повече от двайсет години, когато публикувахме за пръв път нейна снимка, и си спомням, че ми се стори една от най-очарователните жени, които бях виждала. Притежаваше спокойна и загадъчна красота, но също беше хитра и умна. Беше много слаба, истинска французойка. Беше родена в Париж и по онова време работеше за вестник „Франс Соар“. Беше една от най-будните и обещаващи редакторки – направи пауза, погали кучето си и издаде въздишка ала Дамата с камелиите. – Един ден й възложили да интервюира прочутата холивудска звезда Грегъри Пек, който отивал в Италия да снима „Римска ваканция“ с Одри Хепбърн. По някакво съвпадение в този филм той играел ролята на журналист, който... е, предполагам, че познавате сюжета, нали?

Отговорихме, че го познаваме, та това беше най-красивата любовна история на всички времена, в която много младата Одри Хепбърн си отрязва косата ала гарсон, с много шик бретон, и се разхожда на един „Веспа“ с непознат мъж, който я намира заспала на една пейка и веднага разбира, че това е принцеса Ана, която е избягала от двореца, кани я на танци и извиква папараци, за да й направят компрометиращи снимки, а накрая, влюбен до уши, решава да й ги даде в един плик и да остане със спомена за тази нежна и незабравима авантюра в Рим.

– Вероник взе интервю от него – продължи баба – и сигурно бе впечатлила много актьора, който тогава беше женен за Грета Куконен, макар че бракът им вече се разпадаше заради една негова забежка с Ингрид Бергман. Нали ги знаете актьорите. Та, както казах, момичето явно го бе впечатлило много, защото шест месеца по-късно я потърсил в редакцията по телефона. Сигурно от другата страна на линията е чул гласа на телефонистката, която обявила на висок глас: „Вероник Пасани, господин Грегъри Пек на телефона“, и мъртвата тишина, която настъпила след тези думи – машините престанали да тракат, а разговорите секнали. Той я поканил на вечеря, а тя не се съгласила веднага.

– Защо?! – Вече виждах лешниковите очи на Нелсън Ноланд на лицето на Грегъри Пек и се бях въплътила в онази Вероник, която за малко да пропусне най-големия шанс в живота си.

– Защото тогава не се гледаше с добри очи на това да излизаш с женен мъж... а и защото й предстоеше да вземе интервю от прочутия лекар, философ и мисионер Алберт Швайцер, който същата година бе получил Нобеловата награда за мир. Бяха си определили среща в дома на Жан-Пол Сартр. Представяте си колко й е било трудно да се откаже от подобна възможност

– Какво говориш, бабо! – подскочи сестра ми. – Ако поставиш на едната страна на везната Пек, а на другата Швайцер, много е ясно накъде ще се наклони.

– И влюбиха ли се? – попитах аз, вече твърдо заставайки на страната на парижанката.

– Разбира се. От този ден двамата станаха неразделни. Ожениха се на 31 декември 1955-а, на следващия ден след като той получи развод.

– И бяха ли щастливи?

– Много. И все още са щастливи. Женени са от четирийсет години.

Потърсих в архива ни снимките на тази толкова образцова и вдъхновяваща двойка и си дадох сметка, че нито разликата във възрастта (тя на двайсет, той на трийсет и шест), нито разстоянието, нито трудностите бяха успели да победят една истинска и легендарна любов като тяхната. Моят случай в известен смисъл беше по-лесен от техния – разликата във възрастта ни беше само две години, живеехме на един и същи континент и Нелсън не беше женен, а само сгоден. Освен това имах за пример баща ми, който често разказваше как се запознал с майка ми и как я отнел от мухльото, с когото излизала; твърдеше, че „един годеник е спънка, но не и препятствие“, и това ме окриляше.