Мамен Санчес - Каймакът на обществото

По онова време се навършвали точно три години, откакто Томасо Троти овдовял. Валерия, също като Тристан, умряла от инфаркт на миокарда, макар и предизвикан от различни фактори – тя не експериментирала нито със сулфати, нито с цитрати. При нея било по-скоро наследствено.

Важното в случая е, че най-после съдбата позволила някогашните влюбени да се срещнат отново двайсет и седем години след първия си роман. Вече без майка, която да им попречи, и е много по-ясно бъдеще. С достатъчно опит, за да разпознаят пламъка, който още горял, и общата съдба, от която този път нямало да се откажат за нищо на света.

Както вече поясних, всичко това тя ми разказа в писмо, което ме помоли непременно да изгоря, след като го прочета. Разбира се, изпълних желанието й.

Но да се върнем към онази сутрин в Ноланд Тауърс, когато сестра ми прекъсна разговора ни.

Кара бързо обърна с палец пръстена, така че огромният брилянт остана скрит сред пръстите й, прокашля се деликатно, когато видя сестра ми да излиза от салона, оправи си прическата, опъна тясната си пола и ми отправи последен поглед, с който ме предупреждаваше: „Да не си посмяла да разкажеш това на някого. Поне докато не мине сватбата на Нелсън и Тереза. После ще го оповестим публично. Няма да изчакаме даже да се върнат от сватбеното пътешествие“.

– Не трябва ли да отидем да видим как вървят приготовленията? – попита сестра ми.

Изминахме мълчаливо обратния път до салона, където всичко вече беше готово за посрещането на звездата.

Когато се появихме, добих усещането, че пристигането ни леко наруши драматичното напрежение, което витаеше във въздуха. Всички се обърнаха към вратата, затаили дъх, напрегнати, нащрек, в очакване да видят Тереза Троти да влиза, преобразена в кралица, но за тяхно разочарование се оказахме ние трите. Някой предложи: „Да отидем да я чакаме в подножието на стълбата“, и всички се завтекохме натам като група жалки фигуранти, тръгнали да посрещат богинята.

Тереза Троти се появи като видение, облечена с червената рокля на Валентино, която сякаш плуваше около нея или по-скоро я следваше по стълбата надолу като продължение на ефирната й красота. Забелязах, че беше сплела русата си коса в гръцка плитка, като онези, измислени на Олимп, и че от ушите й висяха два запалени свещника, и че около шията й искряха безбройните диаманти на огърлицата, която – сега разбирах – заслужаваше да бъде охранявана от цяла армия зловещи мълчаливи типове.

Марио Тестино заръкопляска и всички ние, които стояхме като хипнотизирани, последвахме примера му. „Защо, по дяволите, ръкопляскам?“ – запитах се аз, когато дойдох на себе си. И тогава се обърнах към сестра ми и прошепнах на ухото й: „На теб ти стоеше много по-добре“.

– Приличаш на истинска принцеса! – възкликна Тестино с камера в ръце, който беше изкачил три-четири стъпала и бе започнал трескаво да снима. – Не спирай, продължавай да слизаш, красавице! Танцувай с мен, мисля, че се влюбвам в теб!

Поласкана, Тереза се усмихваше, докато слизаше по стълбата, плъзгайки морно ръката си по махагоновия парапет и показвайки от време на време връхчетата на изящните си обувки.

Не знам колко време продължи този спектакъл на свободни танци, в който се впуснаха фотографът и звездата и на който ние, останалите, присъствахме в качеството си на воайори. Следвахме ги из къщата, изкачихме се и слязохме по стотици стъпала, облегнахме се на дивана, запратихме обувките си по полилеите, стоплихме ръцете си на огъня, проснахме визонова наметка пред камината и седнахме на нея, за да пием шампанско направо от бутилката „Моет и Шандон“, изгубили всякакъв свян и благоприличие, косата ни се разпусна и русите кичури се разпиляха по раменете ни, оправиха грима ни няколко пъти, защото устните ни оставяха следи от червило по ръбовете на чашата, а спиралата по миглите ни се слепваше.

– Отлично, превъзходно! – възкликна Тестино и този боен вик беше знак, че първата част на фотосесията е приключила, че е време да сменим тоалета и сценографията. – Къде е херцог Ноланд? – попита фотографът. – Трябва да започнем час по-скоро със снимките на двамата.

Кара бе принудена да се намеси.

– Скоро ще дойде – извини го тя. – Излезе рано и обеща да се върне на обяд.

– Но, мадам, това ни оставя много малко часове на светлина! – възрази Тестино.

Един от асистентите му услужливо се намеси и предложи вместо това да направят снимките на Тереза на кон.

– На кон? – Признавам, че гласът ми прозвуча като крясък на чапла. Тереза Троти се обърна с недоволно изражение към мен.