Мамен Санчес - Каймакът на обществото

Отново кимнах утвърдително с глава.

– Между нас да си остане – довери ми тя, – но истината е, че от това зависи оцеляването на наследството на Нелсън. Всички тези исторически замъци, всички тези земи могат да се поддържат единствено с някой доходен бизнес. Гълтат много средства. А парите, които той печели от уроци и от писане на трудове за патици, не са достатъчни дори за да купи храната на конете. – Тя замълча, вдигна вежди. – След мармаладите ще си опитаме късмета с органичните зеленчуци, а после може би с бисквити, сосове... Уелският принц и Пол Нюман вече го правят, и то успешно.

„Само че в техния случай с благотворителна цел“ – помислих си аз, докато за трети път кимнах утвърдително, също като свети Петър, който три пъти се отрекъл от Исус, преди още петел да пропее.

Говорих със стилистката, обясних й случая и тя дискретно постави два буркана мармалад сред бутилките с шардоне. Когато видя това, Марио Тестино се намръщи, но забеляза напрегнатото ми лице, свитите рамене, мълчаливата ми молба и не каза нищо. Майкъл Смит обаче, който не беше в течение на малката ни конспирация, се развика.

– Каква е тази измишльотина! – възкликна той и се хвърли към масата.

И точно тогава Нелсън разбра какво става. Отправи ми гневен поглед, който аз препратих като подла издайница към мащехата му. Кара излезе на пръсти през полуотворената врата, а през това време възмутеният Нелсън стана, грабна бурканите и ги запрати към дивана. За щастие, защото меките, пълни с гъши пух възглавници, които Смит беше поставил из цялата къща, изиграха ролята на предпазна мрежа и спасиха мебелите от бедствието.

Реакцията му беше толкова бурна, че самата Тереза се размърда недоволно в късата си бяла рокля, обшита с камъни „Сваровски“, и изпусна въздишка на неудобство.

– Нели! – възкликна тя с нацупен вид. – Да не си полудял?

– Сигурно! – отвърна Нелсън и бързо напусна сцената, мърморейки през зъби.

Така и не ни се предостави възможност да снимаме повече двойката. Трябваше да се задоволим с двете великолепни снимки, които Тестино бе успял да им направи през десетте минути, в които Нелсън беше в обсега на камерата му.

За щастие успяхме да използваме едната за корица. На нея Тереза гледаше кокетно към камерата, докато Нелсън съзерцаваше с лешниковите си очи зашеметяващата красота на годеницата си.

Беше забележителна корица; абсолютен, исторически успех, за който получих най-горещи поздравления. Изтъкнати журналисти се изказаха за мен в радиопредаванията си, хвалейки стила, находчивостта и качеството на изданието. Родителите ми ме поканиха на вечеря в „Хорхер“, поръчах салата е пъдпъдък, „Бьоф Строганов“ с горчица „Помри“ и баумкухен [38] Традиционен немски сладкиш – Б. пр. . Един сервитьор подложи възглавничка под краката ми, друг ми сервира червено вино „Риоха“, а баща ми отвори бутилка шампанско, за да отпразнуваме първия ми успех.

Аз се усмихвах, но вътрешно имах чувството, че умирам.

Останалата част от онзи изпълнен с вълнения ден протече – както се очакваше – сред неприкритото доволство на Тереза и също неприкритото отсъствие на Нелсън, който се преоблече, намъкна същия протъркан пуловер, който носеше в деня, когато се запознахме, и отново отиде в гората. Беше намръщен, когато излизаше, затова не посмях да му напомня, че трябва да отговори на въпросите от интервюто ми. Наложи се Тереза да отговори и за двамата. Седна до масата от орехово дърво в спалнята си пред поднос с малки квадратни сандвичи, взе един с краставица, стисна го с пръсти и започна да отхапва от него, докато говореше.

Или не забеляза гладния ми вид, или предпочете да го пренебрегне, защото не ми предложи от сандвичите. Последната ми храна беше горещият шоколад, с който ме бе почерпил Нелсън след инцидента с коня, а оттогава бяха минали над три часа.

В същия този момент останалите членове на екипа, към който се бе присъединила Кара Ноланд, елегантно облечена с черна и прилепнала към тялото рокля, унищожаваха превъзходното меню, избрано от мен и платено от списанието. Състоеше се от няколко вида салати, различни сандвичи, рулца от пушена сьомга, хапки от пуешко месо е дижонска горчица, студени желирани меса и подноси е френски сирена, някои е вкус на трюфели, други – на билки.

До нас достигаха веселите им гласове, смеховете и поздравленията за добре свършената работа. Сестра ми после ми разказа, че Тестино произнесъл няколко благодарствени думи и че зловещият мъж е куфарчето се разплакал.