– Като знаете колко нещастна е била тази принцеса – хвърлих се аз в нападение, – не ви ли е страх, че ще ви донесе лош късмет?
– Не съм суеверна, ако това имате предвид – отвърна ми високомерно тя. – А и не вярвам, че Каролина фон Брауншвайг е била толкова нещастна, колкото мислите. В крайна сметка е станала кралица на Англия и се е наслаждавала на забранени удоволствия с италианския си любовник. Не мислите ли?
Каза ми други неща – че обича много Нелсън, че се влюбили от пръв поглед, че чака с нетърпение деня на сватбата и че много скоро, колкото се може по-рано, би искала да има деца.
На същия този въпрос, за децата, Нелсън ми отговори по факса:
„Дълголетната история на херцозите Ноланд, наследството на семейството и продължението на името ни сега зависят от мен. Съзнавам, че съм последната брънка на една вековна династия и мой дълг е да осигуря бъдещето й“.
Предвиждах, че отговорите на въпросите ми по факс няма да са толкова спонтанни, колкото биха били в едно интервю лице в лице. В случая на Ноланд обаче ми трябваше доста голяма доза въображение, за да ги приведа в такъв вид, че един читател от XX в. да може да ги възприеме и осмисли нормално. Вмъкнах ги между отговорите на Тереза и използвах оръжията на съвременната журналистика в стил Труман Капоти в „Хладнокръвно“, така че накрая се получи „романизиран“ текст, нещо средно между реалността и фантазията. По този начин успях да превърна любовната история на Нелсън и Тереза във вълшебна приказка, в която гласовете им звучаха правдоподобно. С една дума, истинска брюкселска дантела.
На следващата сутрин след завръщането ни от Англия със сестра ми закусвахме, както обикновено, кифли, натопени в мляко, и автентични питки „Инес Росалес“ и обсъждахме някои подробности от нашата авантюра, когато се появи баба ни.
Аз вече бях съобщила на сестра ми новината за годежа на Кара Ноланд с Томасо Троти, нейната първа любов. Бях й описала с метафори и сравнения (реших, че думите са недостатъчни) великолепието на огромния брилянт. Бях я накарала да се закълне, че няма да повтори пред никого поверителната информация, която й бях споделила, и тя, поставила ръка на гърдите си, върху медальона на Богородицата от Лурдес, тържествено бе заявила: „Можеш да бъдеш сигурна, че няма да кажа нищо“.
Също бяхме разнищили намесата на бъдещия тъст във финансовите дела на Нелсън и бяхме стигнали до единодушно заключение – отрицателно, разбира се. И двете смятахме, че Нелсън е изложен на опасността да се превърне в подобие на героя от филма Очи черние – в един нещастник, зависим от богатството на жена си. Повехнали амбиции, наранено достойнство, поставена под въпрос мъжественост. Безделник, паразит, хрантутеник. Какво ще стане с преподавателската му кариера, с духа му на учен?
Онова обаче, което бяхме анализирали до най-малката подробност, което бяхме огледали под микроскоп, беше истинската същност на романа между Нелсън Ноланд и Тереза Троти ди Висконти. Нямахме доверие в италианката. И двете бяхме останали с впечатлението, че е изкусна актриса – нежна към Нелсън, сладникаво любезна към Тестино, властна към мен. С други думи, коварна и двулична.
Браковете по сметка съществуваха, откакто свят светува. В течение на вековете са спасявали корони, обединявали са кралства или са избавяли имения от разорението, като в замяна са предоставяли благороднически титли, излъсквали са съмнителни репутации и са отваряли вратите към салоните на висшето общество.
Случаят на херцог Ноланд ми се струваше като по учебник. Теорията ми се допълваше: „Самотно момче, жадно за обич, което расте далече от дома си, изоставено на съдбата си от пристрастен към адреналина баща, изгражда броня около крехкото си сърце, за да не може никой да открие колко е лесно ранимо, развива болезнена страст към птиците, посвещава им всеки момент, всяка мисъл, всяко вдишване и се оставя да бъде прелъстено от красива жена, която му е безразлична... за да подсигури продължението на рода и да запази богатството на семейството си“.
Що се отнася до Тереза, нещата не бяха толкова ясни, но това, което ми бе намекнала Кара, изглеждаше напълно правдоподобно: „Никой не може да се перчи с богатство, натрупано от продажба на зеленчуци, колбаси и подправки, колкото и баснословно да е то“.
Сродяването е английски херцог от онези с Ордена на жартиерата, с герб, огромна къща, знатни предци и родство по възходяща линия с крале е може би идеалният избор за „първи брак“, особено ако въпросната дама е вятърничава и користолюбива и е предвидила да запази фамилията на мъжа след развода.
Читать дальше