Мамен Санчес - Каймакът на обществото

Та точно това обсъждахме, когато, както казах, се появиха баба ми, пеньоарът й, пуделът й, „Шанел“-ът й номер пет и величествената й осанка, пантофките с висок шок, ондулираната й черна коса, разпусната от едната страна и прихваната от другата с гребенче с перли и брилянти, и каза:

– Или Джаки Кенеди.

– Какво?

– Тя също е била журналистка.

Баба ми притежаваше удивителната способност да не губи никога нишката на разговора, независимо колко души участват или колко време е минало от едно изказване до друго. Вероятно е придобила това качество по време на младостта си в Паленсия, когато – както твърди – всеки следобед се събирали над двайсет братовчеди на следобедна закуска в дома на родителите им и глъчта им се чувала из цялата главна улица.

– Също като Вероник Пасани – поясни тя. – Нали говорехме за млади журналистки, съблазнили мъжете, които са интервюирали?

– Точно така – отвърнах аз.

– Не се знае със сигурност дали го е интервюирала. Говори се, че се запознали на една вечеря. Но по онова време Джаки наистина е работела като репортерка и фотографка за „Уошингтън Таймс Хералд“ и сигурно го е попитала нещо, което да публикува в ежедневната си светска рубрика. Той беше сенатор, ерген, с приятна външност. Тя говореше френски. Беше учила в Сорбоната, произхождаше от богато семейство, притежаваше чар и се интересуваше от политика. Бяха родени един за друг. Прекрасна двойка.

– Но злите езици...

Изражението й се промени. Неудържим гняв измести доскорошната й благост и духът на Скарлет O’Xapa отново се всели в нея. Стисна челюсти и юмрук. Удари масата и чиниите, чашите и лъжичките подскочиха.

– Никога не обръщайте внимание на злите езици! – каза ни тя възмутено. – Винаги ще има злонамерени, завистливи и лоши хора, които се опитват да омърсят красивите истории или да злепоставят почтените хора.

– Стига, бабо – възрази сестра ми, – да не мислиш, че се е омъжила за Онасис от любов?

– Няма значение какво мисля или не мисля. Това не беше моята история. Беше историята на жена, присъствала на убийството на мъжа си. На едно уплашено създание, нуждаещо се от любов и защита. И от мъж, който да й даде всичко това и много други неща. Коя съм аз, че да обсъждам причините, които я отведоха до олтара? Защо трябва да вярвам на неприятната версия, вместо на красивата приказка?

Уплаших се – заради здравето на пудела – да не стане внезапно от стола, на който бе седнала, затова й обещах тържествено, че винаги ще се водя от тази философия на добронамерената журналистика.

И от този момент си наложих – както наложих и на сестра ми – да изкореня от съзнанието ни мнението, което бяхме започнали да си съставяме за Тереза и Ноланд.

Никога повече нямаше да намекваме, че предстоящият им съюз е брак по сметка. Щяхме да се опитаме да приемем, че любовта им е чиста като девствен сняг. За съжаление, волята ни често действа по свое усмотрение и е непреклонна, колкото и да се опитваме да я подчиним. Въпреки че никога повече не подхванахме тази тема, достатъчно ни беше да се спогледаме, за да си дадем сметка, че съмнението все още е загнездено дълбоко в съзнанието ни.

След публикуването на репортажа много международни медии отразиха новината. Тереза Троти привличаше като магнит вниманието на списанията за светски новини, красота и мода в момента. Стилът й се анализираше подробно и много нейни връстнички го имитираха. Смятаха я за своеобразен гуру на добрия вкус; копираха прическите й с небрежно разпуснати къдрици, огърлиците й от масивно злато, равните й обувки и неизменните й слънчеви очила. Една модна къща дори изработи чанта със закопчалка във формата на двойно Т, специално проектирана за нея: „Тереза Т“, която тутакси се превърна в последния писък в аксесоарите.

Заради страха й да не простуди гърлото си на мода излязоха копринените шалчета, завързани за врата, а заради нежеланието й да си показва глезените започнаха да се носят вълнени калцуни. Заради екстравагантния й навик да издърпва надолу ръкавите на блузите си започнаха да се носят дълги ръкави, а причината да се наложат подплънките за рамене вероятно бяха твърде изпъкналите й ключици.

В един ветровит ден си сложи диадема на косата и на следващия ден се изкупиха всички налични диадеми в Италия.

Каза, че малкият бюст е по-елегантен, и много момичета придобиха навика да ходят прегърбени, за да скрият досадните изпъкналости.

Новината за годежа й с младия херцог Ноланд, неизвестен английски аристократ с по-знатно потекло и от това на херцогиня Алба, изненада всички. За един ден Нелсън стана медийна звезда като официален годеник на Тереза Троти ди Висконти. Написаха се безброй статии за изтънченото му образование, за доктората му в Оксфордския университет, за легендарните подвизи на баща му, за крехкото здраве на майка му и за жизнеността на мащехата му. Разровиха родословното му дърво и успяха да го сродят с кентърберийски епископи и средновековни крале. Снимаха имението Ноланд Тауърс от хеликоптер и на снимката, която излезе в един от най-популярните таблоиди в Обединеното кралство, разпознах фигурата на Нелсън, който се опитваше да се скрие от камерите сред тръстиките в езерото.