Трумэн Капоте - Хладнокръвно

— А, не. Това е против правилата. Ето го и Смит.

— О, не знаех, че с такова човече.

— Да, дребничък е. Но и тарантулата 21е малка.

Щом го доведоха в склада, Смит позна стария си враг Дюи; спря да дъвче дъвката, усмихна се и му смигна — оживен и доволен. Но когато директорът го запита има ли да каже нещо, изражението му стана сериозно. Чувствителните му очи бавно се плъзнаха по лицата на присъстващите, отклониха се към потъналия в сянка палач, после се сведоха към окованите му ръце. Той погледна зацапаните си с мастило и боя пръсти, защото последните три години в Галерията беше прекарал в рисуване на автопортрети и портрети на децата на затворници, които му даваха снимки на рядко вижданото си потомство.

— Според мен — каза той — да се отнема животът на човека по този начин, е отвратително. Аз съм против смъртното наказание — и морално, и юридически. Може би бих могъл нещо да допринеса… нещо… — Той се запъна, стеснение сви гласа му, превърна го в шепот: — Няма смисъл да се извинявам за това, което извърших. Дори е неуместно. Но аз моля за извинение.

Стъпки, примка, превръзка на очите, но преди да му вържат кърпата, затворникът изплю дъвката си в протегнатата ръка на свещеника. Дюи затвори очи; държа ги затворени, докато чу глухия пукот, което означава пречупен от въжето врат. Като по-голямата част американски блюстители на закона Дюи е уверен, че смъртното наказание е мярка, която възпира тежките престъпления. Той считаше, че Пери и Дик напълно заслужават това наказание. Първата екзекуция го остави равнодушен — той нямаше никакво отношение към Хикок, който му се струваше „мошеник на дребно, празен и незначителен“.

Но Смит, макар че беше истинският убиец, събуди у него други чувства, защото притежаваше едно нещо — атмосфера на прокудено животно, самотно, ранено създание, — което детективът не можеше да пренебрегне. Спомни си първата си среща с Пери при разпита в полицията в Лас Вегас — недоразвитото момче мъж, седнало на металическия стол, неговите малки, обути в ботинки крака едва докосват пода. И когато сега отвори очи, Дюи пак ги видя — същите детски крака, провиснали, леко да се полюляват.

Дюи си беше представял, че със смъртта на Хикок и Смит ще изпита чувство на удовлетворение, на достойно изпълнен дълг, на облекчение… Вместо тези чувства развълнува го споменът за една случайна среща почти преди година на гробището „Вали Вю“. Връщайки се мислено към тази случка, Дюи помисли, че за него тя още тогава някак логично е приключила делото Клътър.

Основателите на Гардън Сити бяха по необходимост със спартански дух, но когато дойде време да си уредят гробище, те решиха да създадат пълен контраст на прашните улици, на неприветливите равнини въпреки сухата почва и трудностите при пренасянето на водата. Гробищата, които нарекоха „Вали Вю“, са разположени над града върху средно високо плато. Днес те приличат на тъмен остров, обгърнат от вълнообразните полюшвания на житните класове, ограден от житни ниви — добро убежище в горещ ден, защото в него има много хладни алеи, засенчени от отдавна посадени дървета.

Миналата година, един следобед през май — месец, когато нивите пламтят със златнозеления огън на полуизрасла пшеница — Дюи прекара няколко часа на гробищата да плеви бащиния си гроб — задължение, което дълго време бе пренебрегнал. Дюи беше на петдесет и една, четири години по-стар от времето, когато бе ръководил следствието по убийството на Клътърови. Но беше все още жилав и пъргав и все още главен детектив на КБР в Западен Канзас; само преди една седмица беше заловил двама крадци на добитък. Мечтата му да живее в своя ферма не се сбъдна, защото страхът на жена му от уединени жилища не беше намалял. Те си построиха нова къща в града; гордееха се с нея. Гордееха се и с двамата си сина, които бяха изгубили детските си гласове и бяха високи колкото баща си. По-големият наесен щеше да постъпи в колеж.

Когато свърши плевенето, Дюи тръгна по тихите алеи. Спря пред един нов надгробен камък — на него беше издълбано името Тейт. Съдията Тейт беше починал от пневмония през ноември; венци, изсъхнали рози и избелели от дъжда копринени ленти с надписи лежаха на голата земя.

Наблизо по-свежи цветя бяха разпръснати върху един нов гроб — гроба на Бони Джийн Ашида, по-голямата дъщеря на семейство Ашида, загинала при автомобилна катастрофа, когато дойде на гости в Гардън Сити. Смърт, раждане, женитба — ами точно завчера Дюи научи, че приятелят на Нанси Клътър, Боби Руп, се е оженил.