Трумэн Капоте - Хладнокръвно

Принуденият, небрежен разговор между останалите свидетели, които чакаха, както се изрази един от тях, „празненството“ да започне, подейства неприятно на Дюи.

— Чух, че ще им разрешат да теглят сламки, за да видят кой пръв да увисне. Или ще подхвърлят монета. Но Смит казва: защо да не го направят по азбучен ред. Сигурно защото С идва след Х (в английската азбука, б.пр.). Ха!

— Четохте ли в следобедния вестник, какво са си поръчали за последна вечеря? Поръчали си еднакво меню. Скариди. Пържени картофи. Чеснов хляб. Сладолед, ягоди с бит каймак. Но разбрах, че Смит почти не се докоснал до храната си.

— Тоя Хикок има чувство за хумор. Разправиха ми, че преди около час един от палачите му казал: „Това е сигурно най-дългата нощ в живота ти.“ А Хикок се засмял и отговорил: „Не. Най-късата.“

— Чухте ли за очите на Хикок? Завещал ги на един очен лекар. Щом му отрежат въжето, този лекар ще му извади очите и ще ги забучи в главата на някой друг. Никак не бих искал да съм този някой. Ще се чувствам особено с тия очи в моята глава.

— Исусе! Това дъжд ли е? Новият ми шевролет! Всички прозорци са отворени! Господи!

Внезапен дъжд затропа по високия покрив на склада. Звукът, напомнящ тържествени барабанни удари, възвести пристигането на Хикок. Придружен от шестима пазачи и мърморещия молитви свещеник, той влезе в мястото на смъртта с белезници на китките, с ръце, здраво пристегнати към тялото с кожени ремъци. В подножието на бесилката директорът на затвора му прочете официалната заповед за екзекуцията — документ от две страници. Докато директорът четеше, очите на Хикок, отслабнали от петгодишни килийни сенки, пробягнаха по лицата на присъстващите. Като не видя човека, когото търсеше, той шепнешком попита пазача до себе си дали някой член от Клътъровото семейство не присъства. Когато му казаха „не“, затворникът изглеждаше разочарован, сякаш бе помислил, че протоколът около този ритуал на отмъщение не е спазен както трябва.

След като прочете заповедта, директорът, както бе прието, попита осъдения иска ли да направи някакво последно изявление. Хикок кимна:

— Искам само да кажа, че на никого не се сърдя. Вие ме пращате в свят, който е много по-добър от този.

После, сякаш да подчертае мисълта си, той се ръкува с четиримата главни виновници за арестуването и осъждането му. Те всички бяха поискали разрешение да присъстват на екзекуцията: детективите от КБР — Рой Чърч, Кларънс Дунц, Харолд Наи и Дюи.

— Драго ми е да ви видя — каза Хикок с най-обаятелната си усмивка, като че поздравяваше гости, дошли на собственото му погребение.

Палачът се изкашля, нетърпеливо повдигна каубойската си шапка и пак я намести на главата си. Жестът наподоби настръхнала граблива птица, която приглажда перата по шията си. И Хикок, подбутван от един пазач, изкачи стъпалата към ешафода.

— Бог дава, бог взема. Да бъде благословено името господне — напевно говореше свещеникът, докато дъждът се усилваше, докато наместваха примката около шията на затворника и превързваха очите му с тънка черна кърпа. — Нека бог се смили над душата ти! — Подът под краката му се отвори и в продължение на двадесет минути Хикок вися на въжето пред очите на всички. Най-после лекарят на затвора каза:

— Обявявам този човек за мъртъв.

Погребална кола, блестящите и фарове, посипани с дъждовни капки, влезе в склада и тялото, поставено на носилка и обвито с одеяло, беше настанено в колата, която изчезна в нощта.

Загледан след колата, Рой Чърч поклати глава:

— Никога не бих повярвал, че той има кураж. Че ще го приеме по този начин. Смятах го за страхливец.

Човекът, към когото Рой се обърна — друг детектив, — каза:

— О, Рой. Той беше мерзавец. Подъл мръсник! Заслужаваше си го!

Чърч замислено продължаваше да поклаща глава.

Докато чакаха втората екзекуция, един репортер и един пазач разговаряха. Репортерът каза:

— Това първото ви обесване ли е?

— Не, видях Лии Андрюс.

— А това е моето първо.

— Ъхъ. Как ви се харесва?

Репортерът сви устни.

— Никой от редакцията не искаше да поеме това задължение. И аз не исках. Но не беше толкова лошо, колкото си мислех. Също като скок от трамплин. Само че с въже на шията.

— Те не усещат нищо. Увисват, озъбват се и край. Нищо не усещат.

— Сигурен ли сте? Бях съвсем близо. Чувах го как се бори за въздух.

— Ъхъ, но не усеща нищо. Нямаше да е човечно, ако усещаше.

— Предполагам, че им дават да се нагълтат с хапчета. С успокоителни хапчета.